- Хей, хей! - разнесе се женски глас преди да успее да замахне. - Нюйоркска полиция - всички назад!
Еди се промъкна покрай жената, докато тя крещеше нови заповеди, и стигна до края на тълпата. Зек се появи до него, притиснал куфарчето към гърдите си.
- Господи!- каза Еди, докато лимузината се отдалечаваше от тях. - За какво ти е да си известен, щом трябва да се примиряваш с всичко това?
- Кой беше мъжът? - попита Зек.
- Грант Торн. - В отговор получи само безизразен поглед. - Филмовата звезда?
Зек поклати глава.
- Не гледам филми. В тях вече няма реализъм.
- Ти си странен тип, знаеш ли? Така, надявам се да имаш кола. Нямам намерение да плащам за такси!
15.
Пътуваха около час. Шофираше Зек, а Еди седеше до него с пистолет в ръка. Куфарчето лежеше на задната седалка, като никой от двамата не го докосна по време на пътуването.
Стигнаха до частното летище; охраната им махна с ръка да минават през портала. На пистата ги чакаше реактивен самолет, до който стояха група въоръжени мъже. Зек спря до машината и Еди се напрегна. Можеха да го застрелят в мига, когато босненецът предадеше куфарчето...
- Слизай - каза Зек. Еди излезе на студения вятър, който брулеше пистата. Стълбата на самолета беше спусната; на върха и се появи мъжка фигура. Прамеш Коил.
Всички мъже бяха насочили оръжията си към Еди. Той сви рамене, прибра пистолета в джоба си и тръгна напред, докато Зек вадеше куфарчето от колата.
- Добре, Коил - извика той. - Къде е Нина?
Индиецът не му обърна никакво внимание.
- Взе ли го? - извика той на Зек. Наемникът кимна и вдигна куфарчето. - Донеси ми го.
Еди стигна до стълбата.
- Хей! Зададох ти въпрос! Нина вътре ли е?
Зек мина покрай него. Коил се отдръпна, за да го пропусне вътре, след което погледна надменно Еди.
- Не, господин Чейс, не е. Тя е все още в Индия и вече не ни е нужна. Както и вие. - Той махна с ръка на мъжете. Те тръгнаха към англичанина.
- Само секунда - рече Еди, избърсвайки наперено една сълза, причинена от студения вятър. Коил, който се канеше да влезе в кабината, се спря. - Няма да е зле да си проверите стоката.
Коил рязко се обърна и погледна обвинително Зек.
- В куфарчето е - възрази наемникът. - Погледнах го преди да тръгнем от Ню Йорк. Не съм го изпускал от поглед.
- Отвори го веднага - нареди Коил. - Отваряй!
Зек остави куфарчето на пода и го разкопча. Коил го блъсна настрани и го отвори. Известно време разглежда съдържанието му... след което се спусна надолу по стълбата.
- Къде е? - Гласът му премина в писък.
- Нямам представа - отвърна искрено Еди. - Един приятел го взе и аз му казах да го сложи някъде, без да ми казва къде. За всеки случай. - Лицето му се вкамени. - Така. Къде е Нина?
Стреснатият Зек излезе от кабината със съдържанието на куфарчето в ръце: няколко гирички, залепени с тиксо.
- Не... не разбирам - каза той на Коил. - Кодексът беше вътре! Как го е взел?
- Това вече няма никакво значение, нали? - каза Еди. - Но си помислих, че можете да ми скроите някакъв подобен номер, така че когато усетих закъснението в отговорите на Нина заради сателитната връзка, разбрах, че съм прав. Затова се подсигурих. - Той се наведе към Коил. - Сделката остава. Връщам си жената, вие получавате книгата. Но ако решите да ме изиграете, ще го унищожа. Ясно ли е?
Коил стисна устни.
- Влезте вътре. - Той тръгна да се изкачва по стълбата, като почти изблъска Зек от пътя си. Еди го последва с облекчение, че е оцелял след сложния номер.
Сега въпросът беше колко отчаяно Коил иска Кодекса на Талънор?
Той влезе в кабината, следван от въоръжените охранители. Вътре някакъв индиец застана между него и Коил и му се усмихна с изпилените си зъби.
- Кодексът здрав ли е? - попита настоятелно милиардерът. - Повреден ли е?
- Все още не - отвърна Еди. - Нали ви казах, че не ми пука за вашата книга, нито за какво ще я използвате. Просто искам да си върна Нина. Ако я получа невредима, вие ще си получите по същия начин книгата. Справедливо ли е така?
- Да - изсъска Коил.
- Чудесно. Сега искам да говоря с нея.
Коил отиде до една от луксозните седалки. Еди очакваше да вземе телефон, но вместо това той натисна някакъв бутон и над облегалката на стола се издигна плосък монитор. В горната му част се виждаше безизразното око на уеб-камера. Появи се някакво меню; Коил написа нещо и на екрана се появи анимирана иконка с надпис „свързване”.