След няколко секунди се появи птичето лице на Ванита Коил.
- Какво стана? - рече тя. - У теб ли е?
- Получиха се някои... усложнения - отвърна Коил. - Доведи доктор Уайлд.
- Какво? Защо ти е? Трябваше...
- Доведи я!
Ванита присви ядосано очи, но се обърна настрани и даде някакви заповеди на хинди. След малко зад нея се появи някой.
- Здрасти, скъпа - каза Еди. - Как е в Индия?
- Еди! - извика Нина. - Какво става?
- Ами взех Кодекса...
- Какво? - ахна тя. - Нали ти казах да не им го даваш - щом го получат, веднага ще ни убият!
- Да, знам - затова не им го дадох, на тези тъпи измамни копелета. Щом се озовеш на безопасно място, тогава ще им го дам.
- Няма да го направиш - рече твърдо тя. - Каквото и да планират тези двамата, то не е...
- Затваряй си устата! - сопна и се Ванита. - Прамеш, защо Чейс е още жив?
- Сменил е Кодекса с някакви боклуци, без Зек въобще да забележи. - Босненецът наведе унизено глава. - Някой от приятелите му го крие. Ако не пуснем доктор Уайлд, той заплашва да го унищожи.
- Какво? - извика разгневената Нина.
- Кексия ще успее да открие всичките му приятели - каза Ванита, без да обръща внимание на прекъсването. - Можем да ги проследим...
- Нямаме време - прекъсна я Коил. - Не можем да си позволим да изгубим Кодекса. Погрижи се да бъде изпратена обратно в Америка.
Ванита погледна мълчаливо в камерата и след няколко секунди отвърна:
- Няма.
Коил остана поразен от твърдия и отказ.
- Но те ще унищожат Кодекса...
- Няма. - Тя се наведе към камерата. - Чейс. Дай ни Кодекса или жена ти ще пострада.
- Ако и направите нещо, никога няма да го получите - възрази Еди. Обикновено безстрастният Коил не можеше да скрие страха си, че Кодексът може да бъде изгубен. Както се беше надявал Еди, той умираше от нетърпение да се сдобие с него.
Но Ванита беше по-склонна да рискува. Тя заповяда с рязък глас нещо на Тандон, който сграбчи Нина.
- Хей! - извика Еди. - Ако и направите нещо, ще претопя онова нещо в бижута! Нима мислите, че се шегувам?
- А да не би да мислите, че аз се шегувам? - отвърна Ванита. - Чапал!
Тандон извади нещо от джоба си. Преди Нина да успее да реагира, ръката му се изстреля напред и бързо нахлупи найлонова торба върху главата и. Тя започна да се бори, опита се да разкъса торбичката, но тя беше твърде плътна. Той стисна още по-силно, найлонът се стегна около гърлото и.
- Пусни я! - изкрещя Еди и се хвърли към Коил. Мъжът с акулските зъби се стрелна напред и го блъсна в извития корпус на самолета. Еди бръкна в джоба си за пистолета, но охранителят притисна дулото на собствения си пистолет към бузата му.
На екрана се виждаше как Нина се опитва да удари Тандон с лакът. Но майсторът на бойни изкуства беше твърде бърз и успяваше да избегне ударите и.
- Дай ни Кодекса - каза Ванита, - или тя ще умре.
- Майната ти! - изръмжа Еди. - Ако ви го дам, пак ще я убиете!
Индийката изкриви устни при обидата.
- Да, но първо ще страда. Продължително.
Нина безполезно се опитваше да си поеме дъх с изкривено лице през найлона, притиснат към лицето и. Еди я наблюдаваше безпомощно. Единственият начин да и помогне беше да предаде Кодекса - но така щеше да обрече и двама им на смърт. Което беше сигурно, щом си имаше работа с Ванита.
Което означаваше, че трябва да сключи сделката с Коил, да открие нещо, на което да реагира безстрастната, логическа половина на това съдружие...
Приглушените звуци, които издаваше Нина, ставаха все по-слаби, по-отчаяни. Погледът на Ванита беше студен, напрегнат, очакващ Еди да се пречупи...
- Добре! - извика той. - Ще ви дам Кодекса!
Устните на Ванита се разтегнаха в триумфална усмивка.
- Чапал - каза тя и махна с ръка. Тандон отпусна захвата си. Нина се отдръпна от него, залитайки, и трескаво започна да сваля торбичката от главата си. Когато най-после се освободи, тя трескаво си пое дъх.
Пистолетът се махна от лицето му.
- При едно условие - додаде Еди.
Ванита изръмжа, готова отново за заповяда на Тандон да задуши Нина, но Еди вече се беше обърнал към Коил.
- И двамата имаме нещо, което другият иска или не желае да изгуби, но никой от нас не се доверява на другия, за да не бъде прецакан, нали?
- Грубо казано - отвърна Коил, - но вярно.
- Така, ето новото ми предложение. Директна размяна. Аз ще нося Кодекса, вие ще водите Нина и правим размяната. На някое публично място, с много хора. Щом го направим, всеки тръгва по пътя си. Никакви номера, никакви измами. Как ви звучи?