— Къде е Джесика? — попита друг.
— Коя от двете? — попита колегата до него.
— Която и да е! — Светкавицата му блесна в лицата на двамата. Грант примигна, а Мейси отстъпи назад. — Тя знае за това, нали?
— Грант, насам! — извика някой друг. — Аз съм, Сали! Бях на премиерата на „Взривоопасен“, помниш ли? Каза, че харесваш косата ми! — От всякъде се протягаха ръце, не спираха да проблясват светкавици. Папараците размениха погледи, раздразнени, че разни аматьори навлизат в тяхна територия и се опитаха да ги изблъскат назад, което предизвика взрив от оплаквания сред тълпата.
— Хайде, пуснете ги! — изръмжа бодигардът. Персоналът на хотела им проправи път, за да могат да стигнат до лимузината, която тъкмо пристигаше.
— Какви глупаци — рече нетърпеливо Еди. Той мина през вратата и се вряза в множеството, отблъсквайки с лакът един фотограф от пътя си. Мъжът залитна и събори някаква млада жена, която изпищя. Приятелите й натиснаха напред. Настъпи хаос, размятаха се ръце и крака. Еди си проправи път, следван по петите от Зек. Тежкото куфарче се удряше в пищяли и бедра.
Грант и Мейси стигнаха лимузината, а бодигардът и портиерите отблъснаха тълпата назад, за да може да се отвори вратата. Тълпата се разлюля, някаква друга почитателка падна на земята с писък. Един от фотографите се спъна в нея и също се строполи на земята, разнесе се хрущене на стъкло.
Еди се спря; пътят му беше блокиран. Зек го натискаше отзад — някакъв мъж се блъсна в босненеца и едва не го събори. Куфарчето се заклати в ръката му и падна на земята. Той рязко сведе поглед, но дръжката продължаваше да стои на сигурно място в ръката му, докато мъжът се опитваше да намери собственото си куфарче. Зек вдигна ръка, за да го отмахне от пътя си.
— Хей, хей! — разнесе се женски глас, преди да успее да замахне. — Нюйоркска полиция — всички назад!
Еди се промъкна покрай жената, докато тя крещеше нови заповеди, и стигна до края на тълпата. Зек се появи до него, притиснал куфарчето към гърдите си.
— Господи! — каза Еди, докато лимузината се отдалечаваше от тях. — За какво ти е да си известен, щом трябва да се примиряваш с всичко това?
— Кой беше мъжът? — попита Зек.
— Грант Торн. — В отговор получи само безизразен поглед. — Филмовата звезда?
Зек поклати глава.
— Не гледам филми. В тях вече няма реализъм.
— Ти си странен тип, знаеш ли? Така, надявам се да имаш кола. Нямам намерение да плащам за такси!
15.
Пътуваха около час. Шофираше Зек, а Еди седеше до него с пистолет в ръка. Куфарчето лежеше на задната седалка, като никой от двамата не го докосна по време на пътуването.
Стигнаха до частното летище; охраната им махна с ръка да минават през портала. На пистата ги чакаше реактивен самолет, до който стояха група въоръжени мъже. Зек спря до машината и Еди се напрегна. Можеха да го застрелят в мига, когато босненецът предадеше куфарчето…
— Слизай — каза Зек. Еди излезе на студения вятър, който брулеше пистата. Стълбата на самолета беше спусната; на върха и се появи мъжка фигура. Прамеш Коил.
Всички мъже бяха насочили оръжията си към Еди. Той сви рамене, прибра пистолета в джоба си и тръгна напред, докато Зек вадеше куфарчето от колата.
— Добре, Коил — извика той. — Къде е Нина?
Индиецът не му обърна никакво внимание.
— Взе ли го? — извика той на Зек. Наемникът кимна и вдигна куфарчето. — Донеси ми го.
Еди стигна до стълбата.
— Хей! Зададох ти въпрос! Нина вътре ли е?
Зек мина покрай него. Коил се отдръпна, за да го пропусне вътре, след което погледна надменно Еди.
— Не, господин Чейс, не е. Тя е все още в Индия и вече не ни е нужна. Както и вие. — Той махна с ръка на мъжете. Те тръгнаха към англичанина.
— Само секунда — рече Еди, избърсвайки наперено една сълза, причинена от студения вятър. Коил, който се канеше да влезе в кабината, се спря. — Няма да е зле да си проверите стоката.
Коил рязко се обърна и погледна обвинително Зек.
— В куфарчето е — възрази наемникът. — Погледнах го, преди да тръгнем от Ню Йорк. Не съм го изпускал от поглед.
— Отвори го веднага — нареди Коил. — Отваряй!
Зек остави куфарчето на пода и го разкопча. Коил го блъсна настрани и го отвори. Известно време разглежда съдържанието му… след което се спусна надолу по стълбата.
— Къде е? — Гласът му премина в писък.