- Ако ти трябва помощта ми, приятел, имаш я - каза Мат.
- Същото се отнася и до нас - рече Карима. Рад кимна утвърдително. Лола, Мейси и Грант също предложиха подкрепата си.
Еди поклати глава.
- Зек ви видя. Точно сега той не се ползва с благоволението на Коил, но това не означава, че няма да му каже кой е участвал. Ако Коил реши да го задържи и той ви разпознае, всички сме прецакани.
- Но той може да разпознае и господин Маккримън от хотела - посочи Ейми.
- Видя го само за миг, така че може да рискуваме. Но той познава всички останали. Така че сме само аз и Мак.
- За което ти благодаря, Еди - отвърна Мак с крива усмивка.
От всички страни заваляха възражения, но Еди ги отряза.
- Всички се представихте направо фантастично - каза той. - Ако някой ден реша да навляза в престъпния живот, бих искал всички вие да се включите в Единайсеторката на Еди.
- Това не съм го чула - рече Ейми, преструвайки се, че запушва ушите си с пръсти.
Еди се усмихна, след което отново стана сериозен.
- Но както каза Мак, ние ще бъдем на коилов терен. Ще бъде много по-опасно. И аз не мога да искам от вас да рискувате живота си заради мен - по дяволите, няма да го позволя! Двамата с Мак сме професионалисти, обучени сме за подобни неща. А вие не сте. Съжалявам, но така стоят нещата.
Всички изглеждаха разочаровани.
- Дано си прав, човече - каза Грант. - Желая ти успех. Искам двамата с Нина да присъствате на премиерата на следващия ми филм!
- А коя ще бъде твоята дама? - попита закачливо Еди, поглеждайки към Мейси.
Грант изкриви лице.
- Да, май трябва да поговоря с Джесика. Нямаше време да и кажа какво става. Няма да е добре да научи за това от TMZ, нали?
- Късно е за това — каза Мейси. — Пет приятелки вече ми се обадиха, за да ме питат дали наистина излизам с теб. Клюките се разпространяват бързо! - Тя го погледна с надежда. - Знаеш ли, след като вече всички знаят, може пък да опитаме наистина да видим какво ще се получи? - Грант изглеждаше като животно, попаднало пред фаровете на автомобил.
- Мат, изкъпа се, нали? - попита Еди. - Мисля, че Мейси има нужда от един студен душ. - Думите му разсмяха всички, освен Мейси. - Благодаря ви за всичко. Оценявам го - и знам, че Нина ще се чувства по същия начин, когато спре да ми се ядосва, че съм задигнал проклетата и книга. - Той погледна Мак. - На безопасно място ли е? - Мак кимна.
- Добре. Трябва да я отнесем в Индия - Лола, искам само още нещо от теб, малко документи от ООН.
- Каквото поискаш - отвърна тя.
- Чудесно. По-добре да тръгваме - предстои ни сериозно планиране, а нямаме много време. - Той се намръщи. - Освен това току-що осъзнах - щом „Индиана Джоунс и храмът на обречените” не е сигурен източник на информация, то аз си нямам никаква представа за Индия...
16.
Индия
- И така - каза Мак, облягайки се на седалката срещу Еди, - какво научи за Индия?
Еди вдигна пътеводителя, който се беше купил на аерогара „Кенеди”, преди да отлетят за Делхи.
- Ами разбрах, че Делхи и Ню Делхи са едно и също място, че Бангалор го наричат „Силициевата долина на Индия”, макар да не е долина, и че ако някога ми се прииска да разглеждам храмове, мога просто да бодна карфица на картата и ще попадна на някой. Освен това, обаче... не ми помогна особено. Нямам представа кое място ще е добро за размяната.
- Нямаш ли някакви полезни контакти в Индия?
- Само Сахели, а тя е извън страната. Напоследък се запознах с един тип от Интерпол, Кит, но не знам дали ще се съгласи да ми помогне за нещо такова - струва ми се от хората, които правят всичко „по книгата”. Ами ти? Идвал си тук, докато си служил в SAS, нали?
- Да, но това беше преди почти трийсет години. Освен това бях съветник към Националната гвардия по време на държавното посещение на Кралицата, а не турист.
- В такъв случай ако не успеем да привлечем някой от местните на наша страна, ще се наложи да импровизираме.
- Което никак не е добре в ситуация със заложници.
- Да, знам. - Еди затвори книгата. - Мак... Наистина съм ти благодарен за това, което правиш за мен.
Шотландецът се усмихна.
- Че за какво са приятелите? Освен това знам, че ти би направил същото за мен. - Очите му проблеснаха. - Въпреки че не мога да си представя какво бих могъл да направя, за да се нуждая от точно този тип помощ. На вас двамата с Нина страшно ви се удава да попадате в екстремни ситуации.
- На мен ли го казваш - отвърна печално Еди. - През последните четири години по мен са стреляли повече пъти, отколкото по време на цялата ми служба в проклетия Полк! Но - продължи той решително - аз ще измъкна Нина от тази ситуация.