— Нямам представа — отвърна искрено Еди. — Един приятел го взе и аз му казах да го сложи някъде, без да ми казва къде. За всеки случай. — Лицето му се вкамени. — Така. Къде е Нина?
Стреснатият Зек излезе от кабината със съдържанието на куфарчето в ръце: няколко гирички, залепени с тиксо.
— Не… не разбирам — каза той на Коил. — Кодексът беше вътре! Как го е взел?
— Това вече няма никакво значение, нали? — каза Еди. — Но си помислих, че можете да ми скроите някакъв подобен номер, така че когато усетих закъснението в отговорите на Нина заради сателитната връзка, разбрах, че съм прав. Затова се подсигурих. — Той се наведе към Коил. — Сделката остава. Връщам си жената, вие получавате книгата. Но ако решите да ме изиграете, ще го унищожа. Ясно ли е?
Коил стисна устни.
— Влезте вътре. — Той тръгна да се изкачва по стълбата, като почти изблъска Зек от пътя си. Еди го последва с облекчение, че е оцелял след сложния номер.
Сега въпросът беше колко отчаяно Коил иска Кодекса на Талънор?
Той влезе в кабината, следван от въоръжените охранители. Вътре някакъв индиец застана между него и Коил и му се усмихна с изпилените си зъби.
— Кодексът здрав ли е? — попита настоятелно милиардерът. — Повреден ли е?
— Все още не — отвърна Еди. — Нали ви казах, че не ми пука за вашата книга, нито за какво ще я използвате. Просто искам да си върна Нина. Ако я получа невредима, вие ще си получите по същия начин книгата. Справедливо ли е така?
— Да — изсъска Коил.
— Чудесно. Сега искам да говоря с нея.
Коил отиде до една от луксозните седалки. Еди очакваше да вземе телефон, но вместо това той натисна някакъв бутон и над облегалката на стола се издигна плосък монитор. В горната му част се виждаше безизразното око на уебкамера. Появи се някакво меню; Коил написа нещо и на екрана се появи анимирана иконка с надпис „свързване“.
След няколко секунди се появи птичето лице на Ванита Коил.
— Какво стана? — рече тя. — У теб ли е?
— Получиха се някои… усложнения — отвърна Коил. — Доведи доктор Уайлд.
— Какво? Защо ти е? Трябваше…
— Доведи я!
Ванита присви ядосано очи, но се обърна настрани и даде някакви заповеди на хинди. След малко зад нея се появи някой.
— Здрасти, скъпа — каза Еди. — Как е в Индия?
— Еди! — извика Нина. — Какво става?
— Ами взех Кодекса…
— Какво? — ахна тя. — Нали ти казах да не им го даваш — щом го получат, веднага ще ни убият!
— Да, знам — затова не им го дадох, на тези тъпи измамни копелета. Щом се озовеш на безопасно място, тогава ще им го дам.
— Няма да го направиш — рече твърдо тя. — Каквото и да планират тези двамата, то не е…
— Затваряй си устата! — сопна и се Ванита. — Прамеш, защо Чейс е още жив?
— Сменил е Кодекса с някакви боклуци, без Зек въобще да забележи. — Босненецът наведе унизено глава. — Някой от приятелите му го крие. Ако не пуснем доктор Уайлд, той заплашва да го унищожи.
— Какво? — извика разгневената Нина.
— Кексия ще успее да открие всичките му приятели — каза Ванита, без да обръща внимание на прекъсването. — Можем да ги проследим…
— Нямаме време — прекъсна я Коил. — Не можем да си позволим да изгубим Кодекса. Погрижи се да бъде изпратена обратно в Америка.
Ванита погледна мълчаливо в камерата и след няколко секунди отвърна:
— Няма.
Коил остана поразен от твърдия й отказ.
— Но те ще унищожат Кодекса…
— Няма. — Тя се наведе към камерата. — Чейс. Дай ни Кодекса или жена ти ще пострада.
— Ако й направите нещо, никога няма да го получите — възрази Еди. Обикновено безстрастният Коил не можеше да скрие страха си, че Кодексът може да бъде изгубен. Както се беше надявал Еди, той умираше от нетърпение да се сдобие с него.
Но Ванита беше по-склонна да рискува. Тя заповяда с рязък глас нещо на Тандон, който сграбчи Нина.
— Хей! — извика Еди. — Ако й направите нещо, ще претопя онова нещо в бижута! Нима мислите, че се шегувам?
— А да не би да мислите, че аз се шегувам? — отвърна Ванита. — Чапал!
Тандон извади нещо от джоба си. Преди Нина да успее да реагира, ръката му се изстреля напред и бързо нахлупи найлонова торба върху главата й. Тя започна да се бори, опита се да разкъса торбичката, но тя беше твърде плътна. Той стисна още по-силно, найлонът се стегна около гърлото й.
— Пусни я! — изкрещя Еди и се хвърли към Коил. Мъжът с акулските зъби се стрелна напред и го блъсна в извития корпус на самолета. Еди бръкна в джоба си за пистолета, но охранителят притисна дулото на собствения си пистолет към бузата му.