- Интерпол издаде заповед за арест срещу теб. Не успяхме да ти попречим да излетиш от Ню Йорк, затова реших да те посрещна като пристигнеш тук. И, изглежда, се появих тъкмо навреме. Какво, за Бога, става, Еди?
Еди му разказа накратко какво се беше случило, след като си тръгна от Франция.
- Така че страшно се зарадвах, като те видях - завърши той. - Коил - или по-вероятно жена му - са решили, че могат да измъкнат с мъчения от мен местонахождението на Кодекса. Доста щях да ги озоря, но все пак се радвам, че не се наложи.
Кит се облегна замислено назад.
- Направих доста проучвания за семейство Коил. Излязоха някои интересни неща.
- Какви неща?
- Различни финансови операции. Купували са земя и имоти на странни места и са влагали огромни суми в благотворителните им организации. Всичко е законно, но като че ли се извършва по добре организиран план. Обаче не знам какъв е той.
- Но е предизвикал подозрението ти.
Кит леко се усмихна.
- Радарът ми се обади. Няма никакви улики, които да свързват Коил директно с кражбите, извършени от бандата на Фернандес, но ние се сдобихме с банковите извлечения на сметките му и се оказа, че през последните няколко месеца в тях са преведени доста големи суми, като същите суми са били изтегляни от сметките на Коил. Като се извади процентът, който обикновено задържат за себе си перачите на пари, разбира се.
- Това не е ли достатъчно, за да задействате процедурите срещу него?
- Не, това са само косвени улики. Няма нищо на хартия. Но мисля, че си прав за съучастието им. Но ще ни бъде трудно да го докажем. Все още нямаме нищо за мъртвата жена в Лион, освен думата ти, че работи за Коил.
- Не сте ли ги разпитали още?
- Не искам да прибързвам. Еди, трябва да разбереш, че семейство Коил са изключително могъщи. Аз може да съм член на Интерпол, но ние работим във връзка с местните сили за сигурност. Нито едно индийско ченге няма да рискува кариерата си, като предприеме нещо срещу тях, освен ако не е абсолютно сигурно в обвиненията. Ала дори и тогава на Коил няма да му е трудно да се откупи, както сам видя.
- Какво ни остава тогава? - попита Еди. - Ще ме върнеш обратно в Ню Йорк?
- Може би. - Кит го погледна безмълвно... след което извади ключ от джоба си и отключи белезниците му. - Но не веднага. Наистина вярвам, че Коил не е чист, и че ако ти помогна, не само ще успеем да спасим Нина, но и ще го хванем на местопрестъплението. Отвличането през граница е работа на Интерпол и тъй като Нина беше отведена от Щатите, процесът ще трябва да се проведе там. Прамеш и Ванита доста ще се поозорят с подкупите в Ню Йорк.
Еди свали белезниците си.
- Значи ще ми помогнеш?
- Да. Това е професионален риск, но мисля, че си заслужава да го поема. - Той се усмихна. - Та какво точно си намислил?
* * *
Дори в този декемврийски ден температурата беше над 20 градуса по Целзий. Колата на Кит нямаше климатик, затова Еди свали прозореца, но силно замърсеният въздух на задръстената магистрала бързо го накара отново да го вдигне.
- Винаги ли има такива задръствания?
- Почти - отвърна Кит, докато пълзяха към центъра на Делхи. — Но сега е по-зле от обичайното заради предстоящата среща на Г-20. Няколко от главните улици са затворени.
- Политиците винаги гледат да причинят неудобства на останалите, нали?
За изминаването на последната миля от пътуването им бяха необходими близо четирийсет минути. През цялото време ги придружаваха звуците на гневни клаксони и скърцащи спирачки. Както беше предупредил Кит, затворените улици ги принудиха да се отклонят доста преди да стигнат до хотел „Орчард”, който се намираше на миля от централната правителствена зона „Виджай Чок”. Във фоайето ги чакаха - и за голямо облекчение на Еди това не беше някой от хората на Коил.
- Защо се забавихте толкова? - попита Мак.
Еди се ухили и разтърси ръката му.
- Малък проблем на митницата. Как успя да стигнеш толкова бързо до тук?
- Взех метрото. За по малко от един паунд се стига от летището право в центъра на Делхи. Ще ми се лондонската Тръба51 да е толкова евтина. - Той погледна Кит. - Освен това си мислех, че нямаш никакви приятели в Индия.
Еди ги запозна.
- Кит е разследвал семейство Коил - каза той. - И смята, че е попаднал на нещо.
- Нищо конкретно - обади се Кит с извинителен тон. - Но достатъчно, за да привлече интереса ми във връзка с кражбите на произведения на изкуството. Трябва ми само доказателство.