На екрана се виждаше как Нина се опитва да удари Тандон с лакът. Но майсторът на бойни изкуства беше твърде бърз и успяваше да избегне ударите и.
— Дай ни Кодекса — каза Ванита, — или тя ще умре.
— Майната ти! — изръмжа Еди. — Ако ви го дам, пак ще я убиете!
Индийката изкриви устни при обидата.
— Да, но първо ще страда. Продължително.
Нина безполезно се опитваше да си поеме дъх с изкривено лице през найлона, притиснат към лицето й. Еди я наблюдаваше безпомощно. Единственият начин да й помогне беше да предаде Кодекса — но така щеше да обрече и двама им на смърт. Което беше сигурно, щом си имаше работа с Ванита.
Което означаваше, че трябва да сключи сделката с Коил, да открие нещо, на което да реагира безстрастната, логическа половина на това съдружие…
Приглушените звуци, които издаваше Нина, ставаха все по-слаби, по-отчаяни. Погледът на Ванита беше студен, напрегнат, очакващ Еди да се пречупи…
— Добре! — извика той. — Ще ви дам Кодекса!
Устните на Ванита се разтегнаха в триумфална усмивка.
— Чапал — каза тя и махна с ръка. Тандон отпусна захвата си. Нина се отдръпна от него, залитайки, и трескаво започна да сваля торбичката от главата си. Когато най-после се освободи, тя трескаво си пое дъх.
Пистолетът се махна от лицето му.
— При едно условие — додаде Еди.
Ванита изръмжа, готова отново да заповяда на Тандон да задуши Нина, но Еди вече се беше обърнал към Коил.
— И двамата имаме нещо, което другият иска или не желае да изгуби, но никой от нас не се доверява на другия, за да не бъде прецакан, нали?
— Грубо казано — отвърна Коил, — но вярно.
— Така, ето новото ми предложение. Директна размяна. Аз ще нося Кодекса, вие ще водите Нина и правим размяната. На някое публично място, с много хора. Щом го направим, всеки тръгва по пътя си. Никакви номера, никакви измами. Как ви звучи?
— Неприемливо — обади се Ванита от екрана, но Коил заговори едновременно с нея.
— Добре — по принцип. Кое място предлагате?
— Все още не знам. Но… — Той реши да предложи нещо с надеждата да умилостиви Ванита. — Ще го направим на ваш терен. Ще дойда в Индия и тогава ще изберем някое място там.
Коил се замисли.
— Това е… приемливо — отвърна той, поглеждайки към жена си, която изглеждаше недоволна от развитието на събитията.
— В Бангалор — настоя тя. — Размяната ще се извърши в Бангалор.
— Стига аз да избера мястото — съгласи се неохотно Еди, усещайки, че тя просто си търси повод отново да започне да измъчва Нина.
Като че ли се получи; Ванита не каза нищо. Коил се обърна към Еди.
— Ще летите до там с мен?
Еди се засмя.
— Едва ли, приятел. Сам ще си намеря самолет. И няма да нося Кодекса в ръчния си багаж, можеш да бъдеш сигурен. Но — продължи той, знаейки какво се кани да каже Коил, — ще го видиш преди да ти го дам, стига междувременно и аз да виждам Нина. Така и двамата ще получим каквото искаме и всички ще бъдат щастливи. Разбрахме ли се?
— Да.
— Нина, добре ли си?
— О, страхотно съм — изграчи тя, разтърквайки шията си. — Еди, не им го давай.
— Съжалявам, любов моя, но трябва. Знам, че много ще се ядосаш, но ще можеш да си го изкараш на мен веднага, щом си в безопасност, нали? До скоро.
Нина се накани да каже още нещо, но Ванита гневно прекъсна видео връзката. Коил погледна към един от въоръжените бодигардове.
— Изведи господин Чейс навън.
— Какво, няма ли да получа гореща кърпа? Добре де, тръгвам — рече Еди, след като го смушкаха с дулото на пистолета. — О, само още нещо. — Той посочи с палеца си Зек. — Кажи на онзи смешник там да ми даде ключовете от колата си. Нямам намерение да се прибирам пеша в Манхатън.
Зек изобщо не беше доволен, но му ги даде под строгия поглед на Коил.
— А аз как ще се върна?
— Това не е моя грижа — каза му индиецът с леден тон. — След провала ви тази вечер възнамерявам да преосмисля по-нататъшното ни сътрудничество.
— Не се тревожи, приятел — каза Еди, подрънквайки с ключовете. — Сигурен съм, че човек с твоите таланти ще успее да си намери работа. Имам предвид, че Ню Йорк винаги се нуждае от улични метачи. — С тези думи той излезе навън.