- Ние ще ти го осигурим - каза Еди. - Заедно с доказателство за отвличане. Разполагаме и с идеалната примамка. Поне се надявам, че разполагаме. Мак?
- Да видим. - Той отиде до рецепцията. - Имате ли пратка за мен? Името е Маккримън, Джим Маккримън.
Рецепционистката провери в компютъра си.
- Да, имаме. Сега ще ви я донеса. - Тя отиде в задната стаичка и се върна с голям и тежък кашон.
- Какво е това? - попита Кит.
- Онова, за което ме издирват - отвърна Еди. Освен марките и щампите на куриерската служба, на кашона имаше печат на митническата служба на ООН и безброй лепенки с надпис „Да не се подлага на рентген”, наслагани от Лола, което позволяваше кашонът да бъде транспортиран без обичайните проверки - номер, който Еди беше използвал и преди, за да се сдобива с предмети, които обикновено биха повдигнали доста въпроси в останалите държави. - Това е Кодексът, заедно с новия ми уайлди.
Кит го погледна въпросително.
- Твоят какво?
- Пистолет. Голям пистолет. Може да ми свърши работа.
Мак поклати глава.
- Да не би да си си купил нов екземпляр от тия абсурдни оръжия?
Еди изсумтя.
- Пистолетът си е добър и всеки, който си прави с мен шегички, че така компенсирам нещо друго, да ходи да си гледа работата. Сега си имаме други проблеми на главата - като например как да спасим Нина.
Те се усамотиха в един тих ъгъл на хотелския бар.
- Защо не ги накара да направят размяната в Делхи, вместо в Бангалор? - попита Кит, след като Еди му обясни ситуацията. - Така щеше да ми е по-лесно да осигуря подкрепление.
- Коил настоя - отвърна Еди. - Или по-скоро жена му. Може би наистина не трябваше да се съгласявам, но така или иначе това е минало.
- Това му дава предимство - отбеляза Мак. - Което и място да изберем за размяната, той ще успее да прати хората си много преди това.
- Нямам намерение да му давам голям аванс. Звъня му, казвам му да се срещнем на еди кое си място след един час. Ще можем да следим всеки, който се появи. - Той погледна Кит. - Но първо трябва да си изберем място. Познаваш ли Бангалор?
Кит кимна.
- Доста често ходя там. В Бангалор има много нови милионери от всички технологични компании... някои от тях се опитаха да си съберат колекции от произведения на изкуството, без да се интересуват откъде са дошли предметите.
- Познаваш ли местната полиция? - попита Мак.
- Познавам някои, обаче те може да не пожелаят да се изправят срещу Коил без някакви солидни доказателства. Но поне бих могъл да помоля за помощ.
- Страхотно - каза Еди. - А мястото за извършването на размяната? Да е много посещавано, за предпочитане да има охрана.
Кит се замисли за момент, след което се усмихна широко.
- Харесвате ли крикет?
17.
Бангалор
- Мразя крикет - промърмори Еди, когато се качи на трибуната.
- Защото страдаш от липса на вкус и класа — пошегува се Мак, който вървеше зад него.
- Не знам ти защо го харесваш. Нали си шотландец. Крикетът не е точно националният ви спорт.
- Шотландия има много добър отбор по крикет.
- Да, и кога за последно спечелихте някаква награда?
Мак изпръхтя раздразнено.
- Става въпрос за спорта, не за наградите.
- Обзалагам се, че когато Англия губи, изобщо не говориш така, нали? Пък и това е възможно най-скучният спорт. Виж, Формула 1 е друго нещо.
- Според мен това няма да ти се стори скучно - каза Кит, настигайки ги с тежка чанта в ръка - достатъчно бе да покаже картата си, за да бъде допуснат в стадиона „Чинасвами” без да го претърсват. - Индийските мачове не приличат на вашите.
Щом погледна към терена, Мак повдигна вежда.
- Май не си се шегувал.
Ако британските срещи по крикет бяха спокойни и сдържани, това тук приличаше повече на карнавал, в чийто център по случайност се играеше мач по крикет. От тонколоните гърмеше музика, тълпата припяваше заедно с нея, пляскаше с ръце и дори биеше по импровизирани барабани. Размахваха се знамена и плакати, а пред трибуните се въртяха и танцуваха три мажоретки, които биха накарали всеки издокаран член на мерилебонския клуб по крикет да се задави с коктейла си джин с тоник.
Еди се ухили.
- Добре, Кит, прав беше - това е сто пъти по-добро от всички мачове по крикет, които някога съм гледал.
Мак изпухтя и продължи да се придвижва по трибуната към мястото си, а Еди и Кит продължиха да слизат по стълбите, за да намерят своите. Бяха избрали внимателно местата си; мястото на Еди беше на предната редица - от двете му страни имаше две свободни седалки, на които щяха да седнат Коил и Нина, когато се появят. Кит седеше две редици зад него, за да може да го наблюдава и, ако се наложи, да се изнесе набързо с Кодекса. Мак беше още по-назад, оборудван с бинокъл, за да може да предупреди Еди в случай на потенциални проблеми.