Еди седна и огледа хората, които изпълваха трибуните около него. Повечето бяха мъже от различна възраст, с различни стилове на обличане; никой не изглеждаше ни най-малко заинтригуван от оплешивяващия бял мъж, който седеше на първата редица, вниманието на всички беше привлечено от мажоретките. Той погледна отново Кит, който му кимна леко. Малко по-нататък забеляза Мак, който седеше на мястото си. Дотук добре. Той извади телефона си и пъхна слушалката на блутуута в ухото си, след което набра един номер.
- И така, Мак. Проверка.
- Виждам те - отвърна Мак, - виждам и Кит. Но няма и следа от Нина или онзи тип Коил.
- Още не е дошло времето за размяната. Някой да ти изглежда подозрително?
- Засега не. Виждам само много развълнувани почитатели на крикета.
- Това вече е подозрително.
- Ти просто не можеш да оцениш достойнствата на играта. Виж, Кит, от друга страна...
- Да, да, бях принуден през целия полет дотук да ви слушам дрънканиците. Защо не вземеш да го осиновиш.
- Това означава ли, че най-накрая ще се отърва от теб? Времето ще ми стигне само за един сурогатен син.
Еди се засмя и се огледа отново. Все още никаква следа от Нина или Коил.
- Дръж си очите отворени, татко. Да видим какво ще се случи.
Гръмки фанфари обявиха началото на мача. Еди остана нащрек, преструвайки се на заинтригуван от играта. Първият ининг приключи и краят му беше отбелязан с нов взрив от музика и кълчене на мажоретките. Втори ининг, трети. Изведнъж се чу:
- Еди! - Гласът на Мак в слушалката. - Виж вляво.
Еди се обърна и видя Коил, който слизаше надолу по стълбите. Без Нина. Еди се огледа, за да провери дали няма още някой от другата страна и забеляза мъжа, който беше душил Нина с найлоновата торбичка. Кит погледна загрижено Еди, но той с почти незабележимо поклащане на глава му каза да стои на мястото си и да наблюдава.
Коил седна от лявата страна на Еди, а мъжът в черно - от дясната.
- Господин Чейс - каза милиардерът.
- Господин Коил - отвърна Еди. - Не мога да не забележа, че сте забравили нещо.
- Както и вие - каза Коил, като се наведе да погледне под седалката на Еди и не видя нищо. - Къде е Кодексът?
- Къде е Нина?
- В колата ми.
- Тогава я доведете тук. Можете да си позволите още един билет.
- Носите ли Кодекса?
- Ще го получите, щом аз си върна Нина. Такава беше сделката. Сега я доведете.
Коил се обади по телефона, след което се облегна назад и се загледа в играта на терена.
- Спортът никога не ме е интересувал особено - каза той, - но баща ми беше голям почитател на крикета, така че изпитвам някаква носталгия като го гледам. Но и той се е изродил. - Коил посочи мажоретките. - Признак на тези покварени времена.
- Що се отнася до мен, могат да разкарат крикета и да оставят само танцуващите момичета - каза Еди, който се вълнуваше повече дали другият мъж е въоръжен. Не можеше да види издайническа подутина под мишницата, но това не означаваше, че няма някакво друго оръжие.
Коил поклати глава снизходително.
- Да, предположих, че в главата ви се въртят такива мисли. Вие сте човек без културни интереси, типичен представител на тази епоха.
- Въобще не ме познаваш, приятел.
- Познавам ви по-добре, отколкото можете да си представите. Вашите резултати от Кексия ми разкриха доста; виждал съм ги. Показах ги и на вашата съпруга. Тя не остана доволна.
Еди леко се навъси.
- Край, това беше. Връщаме се на Гугъл.
В ухото му прогърмя гласът на Мак.
- Еди, Нина е тук. С нея има един мъж, вляво от теб.
Той погледна. Мъжът с изпилените зъби я ескортираше надолу по стълбите. Тя изглеждаше невредима, но беше разрошена и разтревожена. Дори когато стигна до него, облекчението, което се изписа на лицето ѝ, не можа да прикрие тревогата.
- Добре ли си? - попита той.
- Повече или по-малко - отвърна тя.
Той забеляза превръзката на дясното й ухо.
- Какво се случи?
- За малко да последвам съдбата на Ван Гог заради Ванита.
Еди се обърна към Коил.
- Ти, шибан...
- Достатъчно - рече студено Коил. - Доведох жена ви, както се договорихме. Сега ми дайте Кодекса.