Възможността изчезна в мига, когато го въведоха в зоната за сигурност на терминала. Пред едната от стаите чакаше човекът, който беше видял на самолета на Коил — онзи с изпилените зъби.
Главният полицай се огледа, за да провери дали някой не ги гледа, след което грабна пачката банкноти, които бързо пъхна в джоба си.
— Хей, какво е това? — каза Еди на висок глас, макар да знаеше много добре какво е: Коил плащаше на полицията.
Ако направеше сцена, може пък да успееше да привлече вниманието на някой честен полицай — но от двете страни на коридора се редуваха стаи за разпит, а не кабинети. Шумните протести бяха нещо обичайно… на което не се обръщаше внимание.
— Предайте го на господин Сингх — каза полицаят и кимна към страничния коридор, който водеше към изхода. Двете ченгета хванаха Еди под мишниците, а Сингх му се усмихна с неприятната си усмивка.
— Разкарайте се от мен, по дяволите! — извика Еди. Той се опита да се измъкне, но движенията му бяха ограничени от белезниците — а двамата полицаи бяха подготвени за евентуални неприятности и единият го удари злобно в бъбреците. После го повлякоха по коридора…
— Спрете! — извика някой със заповеден глас. — Какво става тук?
Еди се огледа — и за негова голяма изненада видя Анкит Джиндал, който тичаше към тях, следван от някакъв по-висш, неуниформен полицай. Ченгетата замръзнаха, без да знаят как да постъпят — а Сингх веднага хукна към изхода.
— Тези задници се канеха да ме предадат на онзи тип, за да ме разпита насаме — изръмжа Еди.
Кит стигна до него и погледна надолу по коридора, но Сингх беше изчезнал.
— Кой беше той?
— Един от хората на Коил.
Висшият полицай погледна подчинените си, излая нещо на хинди и протегна ръка към шефа им. Мъжът неохотно му подаде банкнотите. Полицаят изсумтя презрително и трите ченгета се изпариха на мига.
— Аз ще се оправя с тях — каза той на Кит. — А този човек?
— Това е работа на Интерпол — отвърна Кит. — Аз ще се занимая с него. Имаш ли свободна стая?
Полицаят посочи близката врата и тръгна след подкупните си колеги по коридора. Еди ги изпрати с поглед.
— Какво ще стане с тях?
Кит въздъхна.
— Сигурно ще ги плесне през ръцете. Подкупите са твърде често срещано нещо в Индия — всички от чиновниците до политиците си имат хора, които им плащат. Имаме някакъв прогрес в борбата с това, но когато имаш един милиард души, които са живели в системата през целия си живот, трябва да мине доста време, преди нещо да се промени. — Той отвори вратата и вкара Еди в стаята за разпит.
— А ти какво правиш тук? — попита Еди. Той седна до масата, а Кит се настани срещу него.
— Интерпол издаде заповед за арест срещу теб. Не успяхме да ти попречим да излетиш от Ню Йорк, затова реших да те посрещна като пристигнеш тук. И, изглежда, се появих тъкмо навреме. Какво, за бога, става, Еди?
Еди му разказа накратко какво се беше случило, след като си тръгна от Франция.
— Така че страшно се зарадвах, като те видях — завърши той. — Коил — или по-вероятно жена му — са решили, че могат да измъкнат с мъчения от мен местонахождението на Кодекса. Доста щях да ги озоря, но все пак се радвам, че не се наложи.
Кит се облегна замислено назад.
— Направих доста проучвания за семейство Коил. Излязоха някои интересни неща.
— Какви неща?
— Различни финансови операции. Купували са земя и имоти на странни места и са влагали огромни суми в благотворителните им организации. Всичко е законно, но като че ли се извършва по добре организиран план. Обаче не знам какъв е той.
— Но е предизвикал подозрението ти.
Кит леко се усмихна.
— Радарът ми се обади. Няма никакви улики, които да свързват Коил директно с кражбите, извършени от бандата на Фернандес, но ние се сдобихме с банковите извлечения на сметките му и се оказа, че през последните няколко месеца в тях са преведени доста големи суми, като същите суми са били изтегляни от сметките на Коил. Като се извади процентът, който обикновено задържат за себе си перачите на пари, разбира се.
— Това не е ли достатъчно, за да задействате процедурите срещу него?
— Не, това са само косвени улики. Няма нищо на хартия. Но мисля, че си прав за съучастието им. Но ще ни бъде трудно да го докажем. Все още нямаме нищо за мъртвата жена в Лион, освен думата ти, че работи за Коил.