— Коил настоя — отвърна Еди. — Или по-скоро жена му. Може би наистина не трябваше да се съгласявам, но така или иначе това е минало.
— Това му дава предимство — отбеляза Мак. — Което и място да изберем за размяната, той ще успее да прати хората си много преди това.
— Нямам намерение да му давам голям аванс. Звъня му, казвам му да се срещнем на еди-кое си място след един час. Ще можем да следим всеки, който се появи. — Той погледна Кит. — Но първо трябва да си изберем място. Познаваш ли Бангалор?
Кит кимна.
— Доста често ходя там. В Бангалор има много нови милионери от всички технологични компании… някои от тях се опитаха да си съберат колекции от произведения на изкуството, без да се интересуват откъде са дошли предметите.
— Познаваш ли местната полиция? — попита Мак.
— Познавам някои, обаче те може да не пожелаят да се изправят срещу Коил без някакви солидни доказателства. Но поне бих могъл да помоля за помощ.
— Страхотно — каза Еди. — А мястото за извършването на размяната? Да е много посещавано, за предпочитане да има охрана.
Кит се замисли за момент, след което се усмихна широко.
— Харесвате ли крикет?
17.
Бангалор
— Мразя крикет — промърмори Еди, когато се качи на трибуната.
— Защото страдаш от липса на вкус и класа — пошегува се Мак, който вървеше зад него.
— Не знам ти защо го харесваш. Нали си шотландец. Крикетът не е точно националният ви спорт.
— Шотландия има много добър отбор по крикет.
— Да, и кога за последно спечелихте някаква награда?
Мак изпръхтя раздразнено.
— Става въпрос за спорта, не за наградите.
— Обзалагам се, че когато Англия губи, изобщо не говориш така, нали? Пък и това е възможно най-скучният спорт. Виж, Формула 1 е друго нещо.
— Според мен това няма да ти се стори скучно — каза Кит, настигайки ги с тежка чанта в ръка — достатъчно бе да покаже картата си, за да бъде допуснат в стадиона „Чинасвами“ без да го претърсват. — Индийските мачове не приличат на вашите.
Щом погледна към терена, Мак повдигна вежда.
— Май не си се шегувал.
Ако британските срещи по крикет бяха спокойни и сдържани, това тук приличаше повече на карнавал, в чийто център по случайност се играеше мач по крикет. От тонколоните гърмеше музика, тълпата припяваше заедно с нея, пляскаше с ръце и дори биеше по импровизирани барабани. Размахваха се знамена и плакати, а пред трибуните се въртяха и танцуваха три мажоретки, които биха накарали всеки издокаран член на мерилебонския клуб по крикет да се задави с коктейла си джин с тоник.
Еди се ухили.
— Добре, Кит, прав беше — това е сто пъти по-добро от всички мачове по крикет, които някога съм гледал.
Мак изпухтя и продължи да се придвижва по трибуната към мястото си, а Еди и Кит продължиха да слизат по стълбите, за да намерят своите. Бяха избрали внимателно местата си; мястото на Еди беше на предната редица — от двете му страни имаше две свободни седалки, на които щяха да седнат Коил и Нина, когато се появят. Кит седеше две редици зад него, за да може да го наблюдава и, ако се наложи, да се изнесе набързо с Кодекса. Мак беше още по-назад, оборудван с бинокъл, за да може да предупреди Еди в случай на потенциални проблеми.
Еди седна и огледа хората, които изпълваха трибуните около него. Повечето бяха мъже от различна възраст, с различни стилове на обличане; никой не изглеждаше ни най-малко заинтригуван от оплешивяващия бял мъж, който седеше на първата редица, вниманието на всички беше привлечено от мажоретките. Той погледна отново Кит, който му кимна леко. Малко по-нататък забеляза Мак, който седеше на мястото си. До тук добре. Той извади телефона си и пъхна слушалката на блутуута в ухото си, след което набра един номер.
— И така, Мак. Проверка.
— Виждам те — отвърна Мак, — виждам и Кит. Но няма и следа от Нина или онзи тип Коил.
— Още не е дошло времето за размяната. Някой да ти изглежда подозрително?
— Засега не. Виждам само много развълнувани почитатели на крикета.
— Това вече е подозрително.
— Ти просто не можеш да оцениш достойнствата на играта. Виж, Кит, от друга страна…
— Да, да, бях принуден през целия полет до тук да ви слушам дрънканиците. Защо не вземеш да го осиновиш.
— Това означава ли, че най-накрая ще се отърва от теб? Времето ще ми стигне само за един сурогатен син.