- В SAS не са ли те обучавали как да се оправяш с диви животни? - попита с надежда Нина.
- Да - казваха ми да стоя далеч от тях!
- Надявах се на нещо по-конкретно. И като говорим за стоенето надалеч, защо изобщо дойде в Индия? Нали ти казах да не им даваш Кодекса!
Еди поклати невярващо глава.
- Пак ли ще ми натякваш за това? Знам, че си ми адски ядосана заради тоя стар боклук, но нали не вярваш, че ще поставя някаква стара книга пред живота ти!
- Не е просто „някаква книга”, Еди - каза Нина, ядосана въпреки опасността, която ги грозеше. - Тя играе важна роля в плановете на семейство Коил. Те искат да провокират война, някакъв вид глобална катастрофа, не знам какво точно - но преди да я започнат, те имат нужда от Кодекса, за да на мерят Криптата на Шива и да вземат Ведите на Шива.
- За какво са им? Щом имат достатъчно сили, че да започнат война, не виждам как някаква си каменна плоча на десет хиляди години ще има значение...
- Всъщност са поне единайсет хиляди години...
- Да, защото точно в този момент датирането на артефакта е от огромно значение.
- Освен това - продължи тя, раздразнена от сарказма му
- Прамеш смята, че без тях планът им няма да проработи. Той се опитва да въведе света в следващия етап от индуския цикъл на съществуване или поне някаква изкривена негова версия - но ако няма Ведите, оригиналните проповеди на Шива, той е убеден, че всичко ще се срине в хаос и разруха.
- Значи - изрече Еди, когато се приближаваха към изхода от тунела - семейство Коил искат да започнат Трета световна война... за доброто на човечеството?
- Горе-долу е така.
- Господи. - Той отново поклати глава. - Ама как ни върви все на такива, а?
Те влязоха в бункера и единият от пазачите им посочи повдигащата се платформа. Докато се качваха на нея, Еди бързо се огледа. Бункерът беше осмоъгълник, с правоъгълно разширение срещу входа, в което беше монтиран асансьорът. Метални платформи водеха до прозорците, които се издигаха малко над земята. На бюрото имаше компютър и телефон, карта на тигровото убежище и тунелите в стените зад него. Той запомни колкото се може повече информация от картата, преди пазачът да натисне някаква ръчка и хидравличната платформата да започне да се издига с лек вой.
Озоваха се в клетка, огряна от слънцето. Нина разпозна сечището, където беше наблюдавала упояването на тигъра няколко дни по-рано.
- Навсякъде са наслагани камери - предупреди го тя, посочвайки металния прът, който се издигаше наблизо. Черната сфера, монтирана на върха му, се обърна към тях, за да наблюдава пристигането им. - Те ни гледат.
- Точно така, доктор Уайлд - разнесе се глас, който ги стресна. Коил. Гласът имаше металически оттенък и се носеше от малък говорител върху триъгълния летящ дрон. Той се снижи към земята и камерата се насочи към тях.
- За нищо на света не бих пропуснала това - обади се и Ванита.
Коил заговори отново:
- Може би сте забелязала новото допълнение към моята вимана.
- Да, забелязах - отвърна Нина. На мястото на въздуш- ната пушка със стреличките сега беше монтирано по-голямо и по-смъртоносно оръжие: уайлдито на Еди. Тя погледна към съпруга си. — Не можеше да не си купиш още едно от тия глупави неща...
- Както се убедихте преди, аз съм доста добър стрелец. Но Ванита настоява да използвам оръжието само в краен случай. Нейните тигри предпочитат живата плячка. - Стените на клетката полегнаха на земята, оставяйки ги на открито. Дронът се завъртя, сякаш посочваше с жест заобикалящите ги дървета. - Най-близкият тигър се намира на четирийсет метра в тази посока. Тръгнете към него. - Пистолетът се залюля.
Те слязоха неохотно от платформата.
- Какво ще правим? - прошепна Нина, оглеждайки се изплашено.
- Първо трябва да се постараем да не ни изядат - отвърна Еди, опитвайки се да скрие собствената си тревога. Без оръжие те почти нямаха никакви шансове да оцелеят след нападение на тигър. - Второ, трябва да свалим дрона, за да си върна пистолета. Той не каза ли, че преди това там е била монтирана пушка със стрелички?
- Да.
- Добре, значи ако стреля, ще бъде адски изненадан. Така, стой наблизо и ме следвай. - Те навлязоха между дърветата, а дронът се снижи под надвисналите клони на дърветата и ги последва.
Еди надникна между дърветата. Четирийсет метра; около сто и трийсет фута. Ако хищникът беше тръгнал на лов, те щяха да го видят чак когато се нахвърли върху тях. Лек ветрец поклащаше клоните и шарената сянка правеше почти невъзможно улавянето на каквото и да било движение.