Еди се засмя и се огледа отново. Все още никаква следа от Нина или Коил.
— Дръж си очите отворени, татко. Да видим какво ще се случи.
Гръмки фанфари обявиха началото на мача. Еди остана нащрек, преструвайки се на заинтригуван от играта. Първият ининг приключи и краят му беше отбелязан с нов взрив от музика и кълчене на мажоретките. Втори ининг, трети. Изведнъж се чу:
— Еди! — Гласът на Мак в слушалката. — Виж вляво.
Еди се обърна и видя Коил, който слизаше надолу по стълбите. Без Нина. Еди се огледа, за да провери дали няма още някой от другата страна и забеляза мъжа, който беше душил Нина с найлоновата торбичка. Кит погледна загрижено Еди, но той с почти незабележимо поклащане на глава му каза да стои на мястото си и да наблюдава.
Коил седна от лявата страна на Еди, а мъжът в черно — от дясната.
— Господин Чейс — каза милиардерът.
— Господин Коил — отвърна Еди. — Не мога да не забележа, че сте забравили нещо.
— Както и вие — каза Коил, като се наведе да погледне под седалката на Еди и не видя нищо. — Къде е Кодексът?
— Къде е Нина?
— В колата ми.
— Тогава я доведете тук. Можете да си позволите още един билет.
— Носите ли Кодекса?
— Ще го получите, щом аз си върна Нина. Такава беше сделката. Сега я доведете.
Коил се обади по телефона, след което се облегна назад и се загледа в играта на терена.
— Спортът никога не ме е интересувал особено — каза той, — но баща ми беше голям почитател на крикета, така че изпитвам някаква носталгия като го гледам. Но и той се е изродил. — Коил посочи мажоретките. — Признак на тези покварени времена.
— Що се отнася до мен, могат да разкарат крикета и да оставят само танцуващите момичета — каза Еди, който се вълнуваше повече дали другият мъж е въоръжен. Не можеше да види издайническа подутина под мишницата, но това не означаваше, че няма някакво друго оръжие.
Коил поклати глава снизходително.
— Да, предположих, че в главата ви се въртят такива мисли. Вие сте човек без културни интереси, типичен представител на тази епоха.
— Въобще не ме познаваш, приятел.
— Познавам ви по-добре, отколкото можете да си представите. Вашите резултати от Кексия ми разкриха доста; виждал съм ги. Показах ги и на вашата съпруга. Тя не остана доволна.
Еди леко се навъси.
— Край, това беше. Връщаме се на Гугъл.
В ухото му прогърмя гласът на Мак.
— Еди, Нина е тук. С нея има един мъж, вляво от теб.
Той погледна. Мъжът с изпилените зъби я ескортираше надолу по стълбите. Тя изглеждаше невредима, но беше разрошена и разтревожена. Дори когато стигна до него, облекчението, което се изписа на лицето й, не можа да прикрие тревогата.
— Добре ли си? — попита той.
— Повече или по-малко — отвърна тя.
Той забеляза превръзката на дясното й ухо.
— Какво се случи?
— За малко да последвам съдбата на Ван Гог заради Ванита.
Еди се обърна към Коил.
— Ти, шибан…
— Достатъчно — рече студено Коил. — Доведох жена ви, както се договорихме. Сега ми дайте Кодекса.
Еди преглътна една гневна забележка и тъкмо се накани да даде знак на Кит, когато Нина заговори.
— Еди, не можеш да му го дадеш. Дори заради мен.
— И перлите на кралицата бих заменил за теб — отвърна той, но беше изненадан от настойчивостта в гласа й. Притесняваше я нещо много по-голямо от собствената й безопасност. — Защо е толкова важно да не попадне в ръцете му?
— Защото той мисли, че ще му помогне да започне един индийски вариант на Апокалипсиса.
Еди повдигна вежди.
— Добре, това е важно. Как?
— Не знам. Но той ми го каза и аз не го чувам да отрича.
— Краят на Кали-юга е неизбежен, доктор Уайлд — каза Коил. — Както вече обясних, по-добре да започне рано, отколкото късно. За доброто на цялото човечество.
— Чуваш ли? — рече язвително Нина. — Той е поредната откачалка с много пари, която се мисли за господ. Действам като магнит за подобни хора?
Еди погледна индиеца с подозрение.
— Смяташ ли, че би направил нещо подобно? Имам предвид, че той притежава просто една търсачка, не завод за ядрени бомби. Какво смята да направи, да пусне някоя връзка, озаглавена: „Цъкнете тук, за да играете на глобална термоядрена война?“.
Коил леко се усмихна.
— Щом не вярвате, че представлявам заплаха, значи няма причина да не ми предадете Кодекса. — Лицето му придоби каменно изражение. — Доведох жена ви. Сега ми го дайте. Веднага.