Еди хвърли един бърз поглед към Тандон, за да се убеди, че е доста далеч от него, преди да отговори.
— Знаете ли какво? Мисля да послушам жена си.
— Ще бъде много неразумно от ваша страна да не спазите уговорката ни.
— И какво смятате да направите? — Той посочи заобикалящата ги ликуваща тълпа. — Няма как просто да ни убиете пред всички тези хора.
— Всички тези хора — каза Коил и по лицето му се разля самодоволна усмивка, придавайки му почти жабешки вид — са мои хора. Те работят за мен.
— Глупости — рече Еди. — Едва преди час и половина ви казах къде да се срещнем.
— Компанията ми е голям спонсор. — Индиецът посочи рекламите, върху които грееше логото на Кексия. — Това ми гарантира известно влияние тук и след като ми се обадихте, аз обявих изненадваща награда за триста от моите подчинени, които са най-големи почитатели на крикета — организирано посещение на днешния показен мач. На всички зрители, които бяха платили за билетите си, им беше казано, че има грешка при резервациите и те получиха финансово обезщетение плюс безплатен билет за следващия мач. Както вече казахте — той се усмихна студено, — мога да си позволя да купя билети.
Еди и Нина се спогледаха разтревожено.
— Мак — каза Еди, опитвайки се да открие шотландеца сред тълпата размахващи знамена зрители, — имаме проблем.
— Полковник Маккримън няма да може да ви помогне.
Щом чу името, Еди се обърна стреснато към Коил.
— Да, знам кой е той — и къде е седнал. Той няма да може да се намеси. Кексия ни осигури списък с приятелите ви и единственото, което трябваше да направим, бе да проверим списъците на дадените визи — компанията ми е писала софтуера и си бяхме оставили една задна вратичка за достъп, — за да проверим кой от тях е пристигнал в страната.
— Мак! — извика Еди.
В слушалката се чуха звуци от борба.
— Някои от по-едрите ми служители се погрижиха да не напуска мястото си — каза Коил. — Що се отнася до приятеля ви господин Джиндал от Интерпол…
Еди скочи и се извъртя, за да даде сигнал на Кит да бяга. Кит се изправи, но грамадният брадат Махаджан се извиси над него и го халоса с юмрук по врата. В този миг зрителите се разкрещяха ликуващо и заглушиха изпълнения му с болка вик.
Еди изпита прилив на адреналин. Две близки заплахи: мъжът в черно и човекът с акулските зъби, който беше хванал здраво Нина. Но те нямаше да имат друг избор, освен да отстъпят, ако шефът им попаднеше в беда.
Той измъкна пистолета си и тикна дългото дуло в лицето на Коил…
Но Тандон беше по-бърз, ръката му се стрелна напред с невероятна скорост. Кокалчетата му се забиха във врата на Еди — и англичанинът се строполи на земята в краката на Коил. Опита да се раздвижи, но успя единствено да помръдне — Тандон беше улучил някаква точка, която беше предизвикала внезапна парализа. Пистолетът изтрака на цимента. Той чу Нина да вика името му, но не можеше дори да се обърне към нея.
Лицето на Коил беше изгубило обичайното си безизразно изражение; очите му се бяха ококорили от страх. Той се отдръпна назад и едва не падна от седалката си. Зрителите, които седяха зад него, побързаха на помогнат на шефа си да се изправи.
— Какво правите? — изпищя Нина. — Помогнете ни!
Никой не си помръдна пръста.
— Махнете ги от тук — каза Коил, поправяйки с трепереща ръка очилата си. — Бързо! — Докато Тандон търсеше пистолета на Еди, Махаджан се появи с чантата на Кит в ръка. Щом я зърна, страхът на Коил беше заменен от алчност. — Кодексът вътре ли е? — Махаджан кимна.
— Отлично. — Той последва Сингх, който влачеше пищящата и съпротивляваща се Нина нагоре по стълбите. Махаджан даде чантата на Тандон, почти без усилие метна Еди през рамо и тръгна след тях.
Очите на всички, които стояха на трибуната, не се отделяха от терена.
Когато се опита да реагира на зова за помощ, Мак беше съборен на земята от двама едри мъже, които седяха до него. Той успя да нанесе един болезнен удар с лакът в гърдите на единия, но другият притисна остър нож към корема му.
Оставаше му единствено да гледа безпомощно как Еди пада на земята и как след това го мятат на гръб като чувал с картофи. Нямаше представа какво се е случило с Кит — мястото на полицая от Интерпол беше скрито от едрите тела на похитителите.
— Копелета! — изръмжа той, опитвайки да се освободи, но отново усети острието на ножа в корема си. По ризата му изби кръв.