Коил, слугите му и пленниците вече не се виждаха. Трябваше да тръгне след тях — но първо трябваше да се разправи с противниците си…
Тълпата отново ревна възторжено при отбелязването на новите точки и хиляди екзалтирани почитатели скочиха на крака.
Избутвайки нападателите на Мак. Ножът полетя встрани…
А Мак се изтръгна от хватката им. Той замахна отново с лакът и го заби в носа на единия мъж. Плисна кръв.
В този миг човекът с ножа се хвърли към него…
Острието се заби дълбоко в левия му крак под коляното. Очаквайки вик от болка, мъжът замръзна объркан на място — и отнесе силен удар по гърлото от шотландеца. Той издаде приглушен писък, а Мак изтръгна ножа от протезата си и го заби в ръката на индиеца, приковавайки я към бедрото му.
Шотландецът скочи и изблъска от пътя си мъжа със счупения нос. Насядалите наоколо хора реагираха стреснато на това насилие, но той не им обърна внимание и се огледа за приятелите си. Забеляза отпусналия се на седалката си Кит, но Нина и Еди бяха изчезнали.
Той побърза към индиеца, който разтриваше се едната си ръка болящия го врат.
— Кит! Добре ли си?
— Някой ме удари отзад — изпъшка Кит. После опипа странично седалката си и осъзна, че куфарчето е изчезнало.
— Какво се случи? — попита той, обръщайки се към мъжа, който седеше до него. — Носех една чанта — къде е тя?
— Нищо не съм видял. Гледах играта — промърмори мъжът, избягвайки погледа му.
— Какво? Как така не си…
— Това са хора на Коил — каза Мак. — Той каза на Еди, че е купил триста билета за своите служители. Двама от по-едрите седяха зад мен.
— Какво се случи с тях?
— Все още са си там. Съмнявам се, че скоро ще успеят да се изправят.
Кит видя, че седалката на Еди и другите около нея са празни.
— Нина и Еди! Къде са те?
Лицето на Мак придоби мрачно изражение.
— Той ги отведе… и не знам дали Еди е жив или мъртъв. Къде би могъл да ги заведе?
Кит се изправи, олюлявайки се.
— Има имение в източната част на града.
— Трябва да тръгнем след тях. Да вървим.
— И какво ще направим? Нали ти казах, че няма да успея да получа подкрепа от местната полиция, ако нямам доказателство, а никой от тези глупаци няма да свидетелства срещу Коил. — Той гневно махна с ръка към тълпата. — Освен това семейство Коил имат много добра охрана. Въоръжена охрана.
— Ще се притесняваме за това като стигнем там. — Мак тръгна нагоре по стъпалата, накуцвайки с изкуствения си крак, който се беше поразхлабил по време на борбата. Кит го последва, разтърквайки врата си.
Когато Еди беше в състояние отново да се движи, двамата с Нина вече пътуваха към имението на Коил. Намираха се на задната седалка на един рейндж роувър; шофираше Махаджан, а Тандон ги пазеше със собствения пистолет на Еди. Коил се намираше в съвсем същия джип, който се движеше пред тях, управляван от Сингх. Нина помогна на съпруга си да се надигне.
— Добре ли си?
— Не, чувствам се адски гадно. — Той присви очи и погледна Тандон. — Какво ми направи, по дяволите?
— Натиснах една от твоите марма точки и парализирах нервите — отвърна Тандон. — Можех да те убия, но господин Коил иска това да стане на някое по-усамотено място.
— Значи има нещо, което да очакваме с нетърпение, а? — Той погледна към пистолета, чудейки се дали ще може да действа достатъчно бързо, за да го грабне от ръката му.
Тандон се подсмихна и разчитайки мислите му, леко дръпна пистолета назад.
— На твое място не бих опитал. Ще са ти нужни около двайсетина минути, за да се съвземеш напълно. Дотогава вече ще сме стигнали в двореца.
Усещайки мускулите си болезнено схванати, Еди разбра, че е прав. Той се отпусна назад и се облегна на Нина за подкрепа.
— Дворец ли? Шефът ти се мисли за крал, нали?
— Според мен по-скоро Ванита се изживява като кралица — обади се Нина.
Пистолетът се насочи към нея.
— Не смей да говориш срещу семейство Коил — каза намръщено Тандон. — Те са велики хора.
— О, да, от срещите ни сме останали с впечатлението, че са наистина прекрасни — каза Еди.
Най-накрая малкият конвой направи завой и мина през охранявания портал, вграден във висока стена. Зад нея започваше дълъг път, който вървеше паралелно на магистралата. Двата рейндж роувъра спряха на края му. Частният самолет на семейство Коил все още се намираше на самолетната писта; Нина забеляза, че странният малък летателен апарат, който беше видяла по-рано, сега беше натоварен със сгънати криле в един транспортен контейнер, в очакване да бъде натоварен на камиона.