- Да, ето я пътечката. - Нина се наведе под клоните, проследявайки тясната пътечка между дърветата, но изведнъж вдигна ръка. - Виждам бункера - и един кол, на който е монтирана камера. - Нямаше начин да стигнат ниската бетонена постройка, без да бъдат забелязани.
- Ще трябва да се движим бързо - каза Еди и стисна пистолета. - Готова ли си?
Тя погледна назад, за да се убеди, че тигърът не ги следва, и кимна.
- Да действаме.
Те побягнаха към сечището. Камерата се обърна към тях.
- Видяха ни! - извика Нина.
Еди тръгна към прозореца, който се намираше до асан- сьорната платформа, и изстреля в него последния си куршум от упор. Прозорецът беше подсилен, но не можа да издържи на патрона „магнум” и се пръсна на милиони кристални парченца. Еди погледна през него. Вътре нямаше никой. Също както и в първия бункер, на бюрото имаше компютър... и телефон.
Отворът беше твърде малък, за да успее да премине през него. Той помогна на Нина да се промъкне вътре; късче стъкло, което стърчеше от рамката, разпра панталона й на хълбока, оставяйки капчици кръв по счупения прозорец. Тя се намръщи, но успя да премине, изтича до таблото за управление на платформата и я спусна надолу.
Еди скочи от нея.
- Какъв е този шум? - попита той, поглеждайки към подземния коридор. До тях достигаха странни звуци.
- Кози - каза му Нина. - Сигурно тук държат храната за тигрите. Някой трябва да уведоми Обществото за защита на животните.
Еди отиде до телефона.
- Така, да видим - каза той и започна да набира номера на Мак. - Надявам се... - В ухото му зачурулика някаква мелодия. - О, мамка му! - изрева той и удари със слушалката по масата. - Това е вътрешна система!
- Набери външна линия - предложи бързо Нина. - Девет, натисни девет!
Той бързо опита, но без успех. Ако телефонът беше свързан с външния свят, той не намираше никакви указания как да го направи.
- По дяволите! Май ще трябва да бягаме сами. - Той погледна към раната на бедрото ѝ. - Добре ли си?
- Само ме щипе. Ще се оправя. - Те хукнаха по коридора. Покрай счупения прозорец премина някаква сянка, нещо подуши размазаната кръв.
Третият тигър. Мъжкият, най-големият и смъртоносен от тримата раирани убийци.
Нина и Еди завиха зад ъгъла и се озоваха пред ограда с метална врата. При появата им десетина кози с нещастен вид се защураха разтревожено. Еди просто продължи напред, но Нина го хвана за ръката и го дръпна обратно.
- Някой идва! - В бетонния тунел отекнаха тичащи стъпки.
Единственото място, където можеха да се изтеглят, беше обратно, в резервата на тигрите. Вместо това Еди се обърна към кошарата; той разби резето ѝ с дръжката на пистолета и размаха диво ръце. Козите се паникьосаха и започнаха да се блъскат и прескачат, опитвайки се да избягат на свобода. Той разпери ръце, за да подкара животните в посока към приближаващите се стъпки. Една успя да се промуши край него, но останалите побягнаха надолу по коридора.
- Сега какво? - попита Нина.
- Тръгваме след тях! - Еди хукна след отдалечаващото се стадо. Нина се накани да го последва, но точно тогава към нея се затича самотната коза; малките ѝ копитца бързо потропваха по бетонния под. Тя ѝ направи път и хукна подире ѝ.
Еди не изоставаше от изплашените животни, като ги при- шпорваше да тичат все по-бързо по тесния тунел. Напред се виждаше поредния завой, стъпките се чуваха все по-силно...
Иззад ъгъла се появиха двама от пазачите на Коил - и бяха съборени от пощурелите животни. Единият получи чифт остри рога в корема си и изкрещя, кръвта му плисна по пода. Другият вдигна ръце, за да прикрие лицето си, докато козите го прегазваха.
Еди изрита ранения - но все още въоръжен - пазач в главата и виковете му секнаха. Но другият мъж също имаше оръжие. Той се надигна и забеляза Нина пред себе си. Вдигна пистолета си...
Дръжката на уайлдито се заби в главата му. Той се стовари на земята.
Еди пъхна празния пистолет в джоба на якето си, после прибра пистолетите на двамата мъже.
- Нина, вземи това - каза той и ѝ подаде оръжието на първия охранител.
Тя го взе и огледа коридора пред тях. Козите се бяха изгубили зад следващия завой.
- Изглежда чисто.
- Не може да няма и други, затова върви след мен.
Те тръгнаха внимателно по коридора. Иззад следващия ъгъл се появи сянка - Еди вдигна пистолета и се взря.
Сянката се оказа коза, която стоеше в поредния склад- камера, пълен с щайги и торби с животинска храна, подредени върху рафтове от двете страни. Наоколо се мотаеха още кози, които не желаеха да вървят по-нататък.