— Всъщност са поне единайсет хиляди години…
— Да, защото точно в този момент датирането на артефакта е от огромно значение.
— Освен това — продължи тя, раздразнена от сарказма му — Прамеш смята, че без тях планът им няма да проработи. Той се опитва да въведе света в следващия етап от индуския цикъл на съществуване или поне някаква изкривена негова версия — но ако няма Ведите, оригиналните проповеди на Шива, той е убеден, че всичко ще се срине в хаос и разруха.
— Значи — изрече Еди, когато се приближаваха към изхода от тунела — семейство Коил искат да започнат Трета световна война… за доброто на човечеството?
— Горе-долу е така.
— Господи. — Той отново поклати глава. — Ама как ни върви все на такива, а?
Те влязоха в бункера и единият от пазачите им посочи повдигащата се платформа. Докато се качваха на нея, Еди бързо се огледа. Бункерът беше осмоъгълник, с правоъгълно разширение срещу входа, в което беше монтиран асансьорът. Метални платформи водеха до прозорците, които се издигаха малко над земята. На бюрото имаше компютър и телефон, карта на тигровото убежище и тунелите в стените зад него. Той запомни колкото се може повече информация от картата, преди пазачът да натисне някаква ръчка и хидравличната платформа да започне да се издига с лек вой.
Озоваха се в клетка, огряна от слънцето. Нина разпозна сечището, където беше наблюдавала упояването на тигъра няколко дни по-рано.
— Навсякъде са наслагани камери — предупреди го тя, посочвайки металния прът, който се издигаше наблизо. Черната сфера, монтирана на върха му, се обърна към тях, за да наблюдава пристигането им. — Те ни гледат.
— Точно така, доктор Уайлд — разнесе се глас, който ги стресна. Коил. Гласът имаше металически оттенък и се носеше от малък говорител върху триъгълния летящ дрон. Той се снижи към земята и камерата се насочи към тях.
— За нищо на света не бих пропуснала това — обади се и Ванита.
Коил заговори отново:
— Може би сте забелязала новото допълнение към моята вимана.
— Да, забелязах — отвърна Нина. На мястото на въздушната пушка със стреличките сега беше монтирано по-голямо и по-смъртоносно оръжие: уайлдито на Еди. Тя погледна към съпруга си. — Не можеше да не си купиш още едно от тия глупави неща…
— Както се убедихте преди, аз съм доста добър стрелец. Но Ванита настоява да използвам оръжието само в краен случай. Нейните тигри предпочитат живата плячка. — Стените на клетката полегнаха на земята, оставяйки ги на открито. Дронът се завъртя, сякаш посочваше с жест заобикалящите ги дървета. — Най-близкият тигър се намира на четирийсет метра в тази посока. Тръгнете към него. — Пистолетът се залюля.
Те слязоха неохотно от платформата.
— Какво ще правим? — прошепна Нина, оглеждайки се изплашено.
— Първо трябва да се постараем да не ни изядат — отвърна Еди, опитвайки се да скрие собствената си тревога. Без оръжие те почти нямаха никакви шансове да оцелеят след нападение на тигър. — Второ, трябва да свалим дрона, за да си върна пистолета. Той не каза ли, че преди това там е била монтирана пушка със стрелички?
— Да.
— Добре, значи ако стреля, ще бъде адски изненадан. Така, стой наблизо и ме следвай. — Те навлязоха между дърветата, а дронът се снижи под надвисналите клони на дърветата и ги последва.
Еди надникна между дърветата. Четирийсет метра; около сто и трийсет фута. Ако хищникът беше тръгнал на лов, те щяха да го видят чак когато се нахвърли върху тях. Лек ветрец поклащаше клоните и шарената сянка правеше почти невъзможно улавянето на каквото и да било движение.
Еди отново погледна към дрона. Той се рееше на около десетина фута зад тях, почти на височината на главите им. Трябваше му нещо тежко, за да го събори…
На земята, сред гниещите листа, той забеляза парче отчупено дърво. Престори се, че се препъва и преди да възстанови равновесието си, го сграбчи.
— Спри — прошепна той на Нина. — Приготви се да побегнеш.
— Накъде?
— По-далеч от тигъра! — Еди се обърна леко към дрона, прикривайки парчето дърво зад гърба си. Нина погледна нервно към дърветата, търсейки издайнически оранжеви проблясъци.
Дронът се зарея над земята, на около осем фута от тях.
— Продължавайте да вървите — нареди Коил.
— Мисля, че предпочитам да остана тук — отвърна Еди. — Пък и как разбирате къде се намират тигрите?
— В тях има имплантирани джипиеси…
Еди изведнъж метна дървото към дрона, отблъсквайки малкия летателен апарат назад.