Нина забеляза Ванита по средата на стълбището; тя викаше на някого да донесе упойващата пушка. Съпругът й стоеше на по-горните стъпала и наблюдаваше хаоса с невярващо изражение — което премина в страх, когато забеляза Нина да се прицелва в него с пистолета си. Тя не беше сигурна, че ще успее да натисне спусъка, но заплахата беше достатъчна; той се обърна и хукна към втория етаж.
- Нина! - Еди посочи към вратата. - Тръгвай! - Той повали още един въоръжен пазач, преди и двамата да изтичат навън, присвили очи от ярката слънчева светлина. - Сега накъде?
- Можем да се махнем оттук - каза Нина и хукна към спряната наблизо количка за голф.
- С това ли?
- Под двореца има гараж - можем да си вземем нещо по-бързо. - Тя седна на шофьорското място, Еди скочи зад нея и насочи пистолета си към вратата, макар поредният писък отвътре му подсказа, че най-голямата им грижа е тигърът.
Нина натисна педала за газта до край. Количката за голф се стрелна напред, електрическият ѝ двигател нададе вой, ускорявайки до максималната скорост от двайсет мили в час.
- Не е точно ферари, нали? - оплака се Еди.
- По-добре е от тичането. Почти. - Тя подкара количката по пътя към двореца. Успяха да стигнат дотам за малко повече от минута, въпреки бавната скорост на превозното средство. Рампата до гаража се намираше от едната му страна - но Нина свърна встрани и се отправи към една от вратите, които водеха към вътрешността на огромната къща.
- Къде отиваме? - попита настоятелно Еди.
- За Кодекса - трябва да го намерим.
- О, за Бога!
- Знам къде е - рече настоятелно тя, спря возилото и скочи от него. Еди изпръхтя раздразнено и хукна напред. Отвори вратата с ритник и връхлетя вътре с насочен пистолет.
Коридорът беше празен. Те забързаха по него.
- Къде отиваме?
- В инфотария.
- Кое!
- Коил го е нарекъл така, не аз. - Стигнаха до залата. Нина изчака отвън, докато Еди връхлетя вътре и се убеди, че няма никой, преди да ѝ кимне да влезе.
Светлините бяха приглушени, сферата от екрани показваше стилизирани облаци. Нина хукна към бюрото, където бяха сканирали ръката ѝ, и видя Кодекса в отвореното куфарче. Затръшна капака и го грабна под мишница.
- Готово, взех го.
Тя се обърна към вратата, но вниманието на Еди беше привлечено от една машина, която стоеше до лазерния скенер. Прототипиращ принтер... с нещо в резервоара. Той го отвори и установи, че за разлика от силиконовата течност, която беше използвал в Ню Йорк, тук беше използвана изключително фина зърнеста пластмаса.
- Това ми изглежда познато.
Нина го грабна от ръката му.
- Това е от корицата на Кодекса - ключът! Направил е копие на ключа! - От едната страна на дебелия и изненадващо тежък кръгъл предмет се виждаха лицата на петте индийски богини, заобикалящи съпруга си Шива. Тя отвори куфарчето с Кодекса, постави го вътре върху изображението му на корицата от орейхалк и отново затвори капака. - Трябва да изтрием модела му, за да не може да направи нов...
- Не, не трябва! - възрази Еди, когато от коридора се разнесе тропот на крака. - Трябва да се махнем оттук, преди да са ни убили!
Стъпките се приближаваха. Еди извади пистолета си...
В стаята влетя мъж с картечен пистолет в ръка - и отнесе два куршума в гърдите. Еди изтича до него, пъхна пистолета си в джоба и взе картечницата. После се обърна към витрината, където стоеше първият компютър на Коил.
- „Спектър”, а? - Той разби стъклото с дръжката на оръжието и направи същото с малкия компютър, който лежеше вътре.
- Защо направи това? - изпъшка тя, изненадана от жалката проява на вандализъм.
Той се ухили.
- Аз бях фен на „Комодор 64”. Та къде се намира гаражът?
Двамата изтичаха навън и Нина го поведе към асансьора. Иззад ъгъла се появи друг пазач и получи ред куршуми в гърдите. Зад тях се разнесоха викове; идваха още хора.
Един къс страничен коридор ги отведе до асансьора. Нина натисна бутона за повикване, но Еди отвори вратата, която се намираше до него, и ѝ махна с ръка да слязат по стълбите. Тя взимаше по две стъпала наведнъж, тежкото куфарче се блъскаше в краката ѝ. Скоро се озова в сутерена.
Еди я настигна секунда по-късно и огледа лъскавите возила с възхищение в очите.