Отворът беше твърде малък, за да успее да премине през него. Той помогна на Нина да се промъкне вътре; късче стъкло, което стърчеше от рамката, разпра панталона й на хълбока, оставяйки капчици кръв по счупения прозорец. Тя се намръщи, но успя да премине, изтича до таблото за управление на платформата и я спусна надолу.
Еди скочи от нея.
— Какъв е този шум? — попита той, поглеждайки към подземния коридор. До тях достигаха странни звуци.
— Кози — каза му Нина. — Сигурно тук държат храната за тигрите. Някой трябва да уведоми Обществото за защита на животните.
Еди отиде до телефона.
— Така, да видим — каза той и започна да набира номера на Мак. — Надявам се… — В ухото му зачурулика някаква мелодия. — О, мамка му! — изрева той и удари със слушалката по масата. — Това е вътрешна система!
— Набери външна линия — предложи бързо Нина. — Девет, натисни девет!
Той бързо опита, но без успех. Ако телефонът беше свързан с външния свят, той не намираше никакви указания как да го направи.
— По дяволите! Май ще трябва да бягаме сами. — Той погледна към раната на бедрото й. — Добре ли си?
— Само ме щипе. Ще се оправя. — Те хукнаха по коридора. Покрай счупения прозорец премина някаква сянка, нещо подуши размазаната кръв.
Третият тигър. Мъжкият, най-големият и смъртоносен от тримата раирани убийци.
Нина и Еди завиха зад ъгъла и се озоваха пред ограда с метална врата. При появата им десетина кози с нещастен вид се защураха разтревожено. Еди просто продължи напред, но Нина го хвана за ръката и го дръпна обратно.
— Някой идва! — В бетонния тунел отекнаха тичащи стъпки.
Единственото място, където можеха да се изтеглят, беше обратно, в резервата на тигрите. Вместо това Еди се обърна към кошарата; той разби резето й с дръжката на пистолета и размаха диво ръце. Козите се паникьосаха и започнаха да се блъскат и прескачат, опитвайки се да избягат на свобода. Той разпери ръце, за да подкара животните в посока към приближаващите се стъпки. Една успя да се промуши край него, но останалите побягнаха надолу по коридора.
— Сега какво? — попита Нина.
— Тръгваме след тях! — Еди хукна след отдалечаващото се стадо. Нина се накани да го последва, но точно тогава към нея се затича самотната коза; малките й копитца бързо потропваха по бетонния под. Тя й направи път и хукна подире й.
Еди не изоставаше от изплашените животни, като ги пришпорваше да тичат все по-бързо по тесния тунел. Напред се виждаше поредния завой, стъпките се чуваха все по-силно…
Иззад ъгъла се появиха двама от пазачите на Коил — и бяха съборени от пощурелите животни. Единият получи чифт остри рога в корема си и изкрещя, кръвта му плисна по пода. Другият вдигна ръце, за да прикрие лицето си, докато козите го прегазваха.
Еди изрита ранения — но все още въоръжен — пазач в главата и виковете му секнаха. Но другият мъж също имаше оръжие. Той се надигна и забеляза Нина пред себе си. Вдигна пистолета си…
Дръжката на уайлдито се заби в главата му. Той се стовари на земята.
Еди пъхна празния пистолет в джоба на якето си, после прибра пистолетите на двамата мъже.
— Нина, вземи това — каза той и й подаде оръжието на първия охранител.
Тя го взе и огледа коридора пред тях. Козите се бяха изгубили зад следващия завой.
— Изглежда чисто.
— Не може да няма и други, затова върви след мен.
Те тръгнаха внимателно по коридора. Иззад следващия ъгъл се появи сянка — Еди вдигна пистолета и се взря.
Сянката се оказа коза, която стоеше в поредния склад-камера, пълен с щайги и торби с животинска храна, подредени върху рафтове от двете страни. Наоколо се мотаеха още кози, които не желаеха да вървят по-нататък.
Зад тях се виждаше отворена метална врата — и стъпала, които водеха нагоре. От тук ги бяха въвели в убежището на тигрите, наляво отиваше коридорът към първия бункер.
Еди махна на Нина да отстъпи назад и погледна зад ъгъла, насочил пистолета си към стъпалата. Някои от козите отстъпиха назад, но отново се спряха.
Дали край вратата не се криеше някой? Какво ли ги плашеше?
Еди мина покрай рафтовете с храна и бързо се увери, че зад тях не се крие никой. След това се промъкна към стълбите, за да ги огледа по-добре. Не се виждаше никой.