Выбрать главу

-      Боя се, че в компютрите пише друго.

-      И чия е компанията, написала софтуера за тези компютри? - попита риторично Еди.

Мак изръмжа.

-      Намираме се в патова ситуация. Те не могат да ни направят нищо, без да възбудят подозрения, но и ние нямаме нищо срещу тях.

-      Все пак имам една добра новина - каза Кит на Еди. - Заповедта на Интерпол за арестуването ти е отменена. Казах на началниците си, че Кодексът е намерен - и че ти си помогнал. Изрично подчертах, че цялата работа е била секретна операция. Пак ще трябва да те разпитват в Ню Йорк, но поне вече не си в списъка с издирваните.

Еди не се зарадва особено.

-      Просто прекрасно. Върнахме Кодекса, но това няма никакво значение, защото те си взеха от него онова, което им трябва. - Той чукна с пръст по пластмасовия дубликат на ключа, който лежеше до златната книга. - Сигурно вече са си направили второ копие.

-      Нали ти казах, че трябва да изтрием шаблона - обади се Нина.

-      Значи семейство Коил ще могат да намерят Криптата на Шива? - попита Кит.

-      Освен ако ние не я намерим първи - рече Нина.

Еди се намръщи.

-      Няма кой знае какъв шанс за това, нали? Не знаем къде се намира.

-      Нито пък Коил. Той разполага с превод на Кодекса и си е направил някакви изводи от него, но това не означава, че знае точното ѝ местоположение.

-      Какви изводи? - попита Мак.

Нина се сети за хвалебствените твърдения на Коил в двореца му.

-      Той каза, че се намира някъде близо до планината Кайлаш - домът на Шива.

-      Свещената планина - кимна Кит. - Логично.

-      Бил ли си там?

-      Не, за съжаление. - Той се усмихна. - Работата не ми оставя много време за обиколки. Може би някой ден.

-      Имаш ли атлас?

Кит извади някаква книга и я отвори на карта на северната половина на индийския субконтинент - сиво-лилавите очертания на Хималаите се издигаха над зеленото и кафявото на останалата част от Индия. Тибетски Китай се виждаше в горната част на картата, Непал беше притиснат между двете много по-големи държави.

-      Ето - посочи той едно място над северозападния ъгъл на Непал, близо до спорната Индо-китайска граница. - Тези две езера са Манасаровар и Раксас Тал - и двете са свещени. Пиенето на вода от Манасаровар означава, че си се пречистил от всички грехове за сто живота.

-      Може пък да пийнем една глътка - рече Еди.

Мак вирна глава.

-      Само една?

-      Планината Кайлаш се намира на север от тях - продължи Кит. - Смята се, че господарят Шива медитира на най-високия ѝ връх.

-      И очаква края на света, според Коил - каза Нина.

-      За да го започне отначало - напомни ѝ той.

-      Може би, но въпреки всичките му недостатъци, някак си бих искала да го запазя такъв, какъвто е.

-      Какво точно и разказа Коил за своя план? - попита Мак.

-      Не много - въздъхна тя. - Въпреки че според мен издаде много повече, отколкото беше възнамерявал, когато ми се фукаше за какво използва търсачката Кексия. Използва Индия и Пакистан като пример за две държави, които се нуждаят само от една искрица, за да започнат война - може би това е част от плана на Коил.

Мак кимна.

-      И двете държави имат ядрени оръжия. Ако решат да ги използват, всичко ще се разпростре страшно бързо и извън границите им.

-      Но какво ще спечели Коил от това? - попита Кит.

-      Глобален срив - каза Нина. - Прамеш иска да принуди света да премине в следващия етап на цикъла на съществуване - краят на Кали-юга и началото на нова Сатя-юга. Нова златна епоха - обясни тя на двамата озадачени англичани.

-      Колко арогантно от негова страна - каза замислено Кит. - Кали-юга би трябвало да трае повече от четиристотин хиляди години и Шива ще бъде онзи, който ще я прекрати. Не някой си човек.

Тя се усмихна мрачно.

-      Арогантността е най-отличителната му черта, като не броим грубостта. Но той каза, че трябва да се сдобие с ведите от Криптата на Шива, за да може да осъществи плана си. Без учението на Шива, което да ги вдъхновява, хората просто ще си стоят в мизерията.

-      А ако не успее да намери тези веди? - попита Еди.

-      Не знам. Ако вярва силно в тях, може би въобще няма да се опита да реализира плана си.

-      Добре тогава. Ще ги намерим преди него. Проблемът е решен.

-      По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Не знаем къде се намира Криптата. - Нина се вгледа намръщено в картата, докато прехвърляше в ума си всичко, което помнеше от Кодекса на Талънор. Някои загадки бяха на косъм от разгадаването им, но без превода ѝ беше трудно да ги сглоби. - Освен това... Не съм съвсем сигурна, че и Коил знае. Нещо не се връзва. Помниш ли какво ти разказах за Талънор - когато се сети, че всъщност пише тактически доклад?