— Забрави и това — отвърна Фокс, но вече не така разпалено, и стана. — Нещата ще се развият другояче. Подходът ти е твърде едностранчив. Не преценяваш нещата от различни гледни точки.
— Братко, работата ми е да ги преценявам от всяка гледна точка. Или ще го унищожим, или то ще властва тук. Ще приеме физическа форма и ще възвърне цялата си някогашна сила. Вече видяхме, че е на път да успее. — Гейдж вяло потърка рамото си там, където бе белегът. — Имам си сувенир. За да го унищожим, напълно да го заличим от света, трябва да бъде пожертван живот от наша страна. Пролятата кръв ще плати цената, ще балансира везните. Част от светлината да потъне в мрак и дрън-дрън… Ще го направя, по един или друг начин. Ще е далеч по-лесно, ако имам подкрепата ви.
— Няма да седим и да гледаме как се жертваш заради отбора — каза Кал. — Продължаваме да търсим друг начин.
— А ако не намерим? Стига заблуди, Кал. Преживели сме твърде много заедно, за да се заблуждаваме.
— Ако не успеем, може ли аз да получа колата ти?
Гейдж хвърли поглед към Фокс и камък падна от плещите му. Щяха да сторят каквото трябва. Щяха да застанат зад него, както винаги.
— При твоето шофиране? Не, за бога. Сибил ще я получи. Тази жена знае как се шофира. Ще трябва да свършиш малко адвокатска работа за мен. За да съм спокоен.
— Добре, няма проблем. — Фокс сви рамене при ругатнята на Кал. — Залагам хонорара си, една хилядарка, че не само ще видим сметката на Голямото зло, а и всички ще си тръгнем от Свещения камък живи и здрави.
— И аз се присъединявам.
— Тогава да сключим облог.
Кал поклати глава и вяло разроши козината на Лъмп под бюрото си, когато кучето се раздвижи в съня си.
— Само болен тип би заложил хилядарка, че ще умре.
Гейдж се усмихна.
— Жив или мъртъв, обичам да печеля.
— Трябва да кажем на жените — намеси се Фокс и присви очи срещу Гейдж. — Проблем ли има?
— Зависи. Ако им кажем…
— Няма „ако“ — прекъсна го Кал. — Шестимата сме еднакво въвлечени.
— Когато им кажем — поправи се Гейдж, — ще застанем срещу тях, тримата заедно. Няма да споря и с тях, и с вас. Споразумяваме се да търсим друг начин, докато времето изтече. Ако до тогава не намерим, ще действаме по моя план. Никой няма право да се отмята.
Кал стана и заобиколи бюрото, за да скрепят споразумението с ръкостискане. В този миг вратата се отвори с трясък. Сай Хъдзън, който неизменно присъстваше в състезанията от лигата на „Боул-а-Рама“, се втурна вътре с оголени зъби, настървено стреляйки с 38-калибров пистолет. Един от куршумите се заби в гърдите на Кал и го повали на земята, а Гейдж и Фокс се хвърлиха към Сай.
Огромното му широкоплещесто тяло не трепна и в дивата си ярост той ги отблъсна като мухи. Отново се прицели в Кал и отмести пистолета в последния момент, когато Гейдж изкрещя, а Лъмп зае поза за скок. Гейдж се подготви да посрещне куршума и с крайчеца на окото си съзря Фокс, който се надигаше като бегач на стартовата линия.
Бил Търнър нахълта в стаята като ураган. Метна се на гърба на Сай и го заудря с юмруци. Фокс се наведе, а кучето се нахвърли с чаткащи зъби. Четиримата се затъркаляха в жестока схватка. Пистолетът стреля още веднъж, когато Гейдж се надигна, грабна един стол и безмилостно го стовари два пъти върху откритата ръка на Сай.
— Добре ли си? — попита той Фокс, когато Сай се просна на пода.
— Да, да. Хей, момче, добро куче. — Фокс обви ръка около дебелия врат на Лъмп. — Кал?
Гейдж се изправи и приклекна до него. Лицето на Кал бе мъртвешки бледо, очите — изцъклени, едва дишаше. Но когато разкъса ризата му, видя изстреляният куршум да излиза от раната. Кучето се приближи, близна лицето на стопанина си и изскимтя.
— Всичко е наред, ще се оправиш. — Гейдж хвана ръката на Кал и насочи цялата си сила. — Кажи ми нещо.
— Улучи ме в реброто — успя да промълви Кал. — Доста разкъсвания. — Бореше се да успокои дишането си, а Лъмп плъзна нос по рамото му. — Не мога да кажа точно.
— Достатъчно. Фокс, помогни ми, за бога.
— Гейдж…
— Какво! Не виждаш ли, че е…
Обзет от гняв, Гейдж рязко извърна глава. Видя Фокс, застанал на колене, да притиска напоената си с кръв риза към гърдите на Бил.