— Повикай линейка, ще държа това върху раната.
— Върви. Господи! — Кал издиша и вдиша дълбоко. — Аз ще се оправя. Върви.
Но Гейдж задържа ръката му в своята и извади телефона си. Приковал поглед в бледото лице на баща си, повика помощ.
Сибил се събуди с главоболие и отпадналост, които не я изненадаха. Сутрините не бяха любимата й част от деня, особено след неспокойна нощ, а сега сънищата бяха истинско мъчение. Освен това вечерта Гейдж се бе затворил в себе си. Почти не бе проговорил, спомни си тя, докато обличаше халат, в случай че в къщата има мъже.
Е, не носеше отговорност за неговите настроения, реши тя. Всъщност той не бе единственият вглъбен в себе си. Щеше да седне с кафето си на задната тераса, сама. И да се предаде на мрачни размисли.
Идеята леко я ободри, или щеше, ако не бе заварила Лейла и Куин да водят приглушен разговор в кухнята.
— Разкарайте се. Никой да не ме заговаря, преди да съм поела две солидни дози кофеин.
— Съжалявам. — Куин препречи пътя й към печката. — Ще трябва да почакаш.
Очите й проблеснаха предупредително.
— Никой не може да ме накара да се откажа от сутрешното си кафе. Отдръпни се или лошо ти се пише, Кю.
— Никакво кафе преди ето това. — Куин взе теста за бременност от плота и го размаха пред лицето на Сибил. — Твой ред е, Сиб.
— Мой ред за какво? Разкарай се!
— Да намокриш лентичка.
Копнежът й за кафе отстъпи място на искрено изумление.
— Какво? Полудяла ли си? Това, че при вас двете сперматозоидът е срещнал яйце, не означава…
— Забавно е, че имам още една подръка.
— Ха-ха!
— Любопитни сме — продължи Лейла. — Както самата ти изтъкна онзи ден, и на трите ни идва по едно и също време.
— Не съм бременна.
Лейла се спогледа с Куин.
— Нали и аз говорех така?
Почти отчаяно жадувайки за кафе, Сибил завъртя очи.
— Видях ви бременни. И двете. Не видях себе си.
— Рядко имаме видения за себе си — отвърна Куин. — Неведнъж си го казвала. Нещата са много прости. Искаш кафе? Е, върви в тоалетната. Няма да ти сторим път, Сиб.
Сибил намръщено грабна кутийката.
— Бременността прави и двете ви непоносими.
После тръгна към тоалетната на първия етаж.
— Това със сигурност означава нещо. — Лейла потърка ръце, обзета от глупаво безпокойство. — И да сме прави, и да не сме, означава нещо. Иска ми се да можехме да разберем какво.
— Имам някои идеи, но… — Куин тревожно закрачи към прага на кухнята. — Ще помислим по-късно. След теста. Каквото и да реши, трябва да сме с нея.
— Разбира се. Какво да реши… О, искаш да кажеш, ако е бременна, а не желае да бъде. — Лейла кимна и застана до Куин. — Няма спор. Ще направим необходимото.
Изчакаха още няколко минути и Куин зарови пръсти в косите си.
— Край. Вече не издържам.
Отмарширува до вратата на банята, почука и без да изчака, я побутна.
— Сиб, колко време… О, Сиб!
Приклекна и посегна да й помогне да стане от пода.
— Какво ще правя? — промълви Сибил. — Какво ще правя сега?
— Като за начало стани от пода. — Лейла пъргаво се наведе и й помогна да се изправи. — Ще ти сваря чай. Ще решим как да постъпим.
— Такава глупачка съм. — Сибил притисна пръсти към очите си, докато Куин й помагаше да се довлече до стола. — Трябваше да се досетя, че това очаква и трите ни. Проклето съвпадение. Било е точно пред очите ми.
— Изведнъж ми хрумна посред нощ. Всичко ще бъде наред, Сибил. Каквото и да е желанието ти, каквото и да решиш, ние с Лейла сме с теб и ще се погрижим.
— За мен не е същото като за вас двете. С Гейдж… не кроим планове. — Сибил успя да се усмихне. — Не сме свързани както вие с Кал и Фокс.
— Влюбена си в него.
— Да, влюбена съм. — Сибил погледна Куин в очите. — Но това не означава, че сме двойка. Той не търси…
— Забрави какво търси. — Резкият тон на Лейла накара Сибил да примигне. — Какво търсиш ти?
— Е, определено не това. Искам да довършим започнатото тук и да прекараме известно време заедно. Не бива да мисля за по-нататък, а не съм толкова силна и хладнокръвна, че да не мисля и да не мечтая да постигнем нещо заедно. И не съм толкова оптимистично настроена, колкото ми се иска да бъда.
— Знаеш, че не е нужно да решаваш веднага. — Куин погали косите й. — Може да си остане между трите ни, докогато желаеш.