Дали имал алергии?
Възрастта му?
Дали приемал лекарства, опиати?
— Не зная — бе единственото, което Гейдж можа да каже. — Не зная.
— Аз ще отговоря. — Кал хвана ръката му и леко я разтърси. — Ти седни, пийни кафе. Фокс…
— Ще донеса.
След малко Гейдж държеше чаша кафе. Как ли се бе появило? Изненадващо добро кафе. Седеше с Кал и Фокс в чакалнята. Сиви и сини канапета, столове. Телевизор, по който вървеше някакво сутрешно шоу, в което мъж и жена седяха зад бюро и се кискаха.
Чакалнята пред операционната, спомни си той. Старият бе вътре. ОР, така го бяха нарекли. Огнестрелна рана. Старият се намираше в операционната, защото в тялото му имаше куршум. „Трябваше да съм аз“, спомни си Гейдж, когато мислено повтори в съзнанието си сцената, в която пистолетът се бе завъртял към него. „Този куршум беше за мен.“
— Трябва да се поразходя. — Когато Фокс стана заедно с него, Гейдж поклати глава. — Не, просто имам нужда от глътка въздух. Само… да проясня ума си.
Качи се в асансьора заедно с жена с посивели коси и тъжни очи и мъж със старомодно сако, закопчано плътно върху заоблено като футболна топка шкембе.
Запита се дали и те не са оставили безпомощен близък.
Мина покрай магазинчето за подаръци, пълно с разноцветни балони с надписи „Скорошно оздравяване!“ или „Честито момченце!“, хванали прах скъпи аранжировки от изкуствени цветя, рафтове с лъскави списания и евтини романи. Излезе през входната врата и тръгна наляво, без ясна посока.
Оживено място, вяло си помисли той. Безброй коли на паркингите, други обикаляха, търсейки място за паркиране. Някои от пристигащите щяха да се отбият в магазинчето, за да купят лъскаво списание или балон. Толкова много болни хора, помисли си той и се запита колко ли от тях са с огнестрелни рани. Дали имаше подходящо пожелание за пострадал от пистолет?
Чу Сибил да го вика по име. Въпреки че му се стори абсурдно да чуе гласа й на това място, Гейдж се обърна. Тя подтичваше по тротоара към него. Тъмните къдрици, озарени от слънцето, се развяваха около красивото й лице.
Хрумна му, че ако умре, ще си отиде щастлив, отнасяйки със себе си спомена, че жена като Сибил Кински е тичала след него.
Сибил сграбчи ръцете му.
— Баща ти къде е?
— В операционната. Какво правиш тук?
— Кал се обади. Куин и Лейла влязоха. Видях те и… Какво се случи?
— Сай влезе с 38-калибров пистолет в офиса на Кал и започна да стреля във всички посоки. Кал също пострада.
— Кал…
— Добре е. Знаеш как е.
Пристигна линейка с включени сирени и светлини. Още някой е загазил, помисли си Гейдж. Още един живот висеше на косъм.
— Гейдж, да поседнем някъде.
Той се приближи и застана срещу нея, срещу Сибил с циганските очи.
— Не, просто… излязох да се поразходя. Стана бързо. За две секунди. Бум, бум. Кал пада. Сай отново се прицелва в него, аз изкрещявам. Не…
Не бе точно така, спомни си той.
— Няма значение.
Сибил обви ръка около кръста му. Ако можеше да поеме тежестта му, би го направила. Но бремето върху плещите му не бе физическо.
— Напротив. Всичко има значение.
— Прав си. — Леко го побутна и тръгнаха обратно към болницата. — Разкажи ми.
— Първо се втурнахме към Сай, но той е като планина, а и беше обсебен. Блъсна ни и полетяхме назад. Тогава изкрещях. Той се прицели в мен.
Гейдж мислено повтори на забавен кадър всяко движение, всяка подробност.
— Кучето спеше под бюрото, както обикновено. Изведнъж скочи и се нахвърли. Едва повярвах на очите си. Фокс отново тръгна към Сай, вероятно щеше да успее да стигне до него. Никога няма да узнаем. Старият връхлетя като товарен влак, сграбчи Сай, тримата се сборичкаха, с кучето. Пистолетът стреля случайно. Видях, че Фокс не е ранен, и отидох при Кал. Не се сетих за стария. Фокс беше добре, а Кал беше ранен и се мъчеше да изтласка проклетия куршум навън. Дори за миг не се сетих за стария.
Сибил спря и се обърна към него. Не каза нищо, само се вгледа в лицето му, задържайки ръцете му в своите.
— Погледнах натам. Фокс беше свалил ризата си. Опитваше се да притиска раната. Огнестрелна рана в гърдите. Старият не може да извади куршума сам като нас.
Сибил пусна ръцете му и обви своите около кръста му.
— Не зная какво би трябвало да чувствам.
— Не си длъжен.