— Добре. — Гейдж си пое дъх и застана до прозореца. — Помислила си два дни. И какво измисли?
— Ще започнем от глобалния план, защото така ми се струва по-лесно. Неслучайно трите заченахме по едно и също време… дори е възможно да е станало в една и съща нощ. Ти, Кал и Фокс сте родени по едно и също време. Ан Хокинс е имала тризнаци.
Тонът й бе уверен. В съзнанието си Гейдж я видя застанала върху подиум да изнася лекция пред студенти. Какво ли означаваше това, по дяволите?
— Кю, Лейла и аз сме потомки на един род. Вярвам, че в това има смисъл, дава ни допълнителна сила, с която ще надвием Туис.
Когато той не проговори, Сибил продължи:
— Вашата кръв, нашата кръв. Това, което е в мен, Лейла и Кю, носи и двете. Част от нас, част от вас тримата. Вярвам, че е било писано.
Гейдж се обърна, изражението му бе неразгадаемо.
— Умно, логично и малко студено.
— Както говореше ти — изтъкна тя в отговор — за саможертвата.
Той сви рамене.
— Да преминем от глобалния план към личния, професорке. Какво мислиш за след две седмици, след месец? Когато всичко свърши?
— Не очаквам…
— Не ми казвай какво очакваш. — Искри на гняв се прокраднаха през бронята на самообладание. — Кажи ми какво искаш. За бога, Сибил, запази си лекциите за друг път и ми кажи какво искаш, по дяволите.
Тя не трепна от думите и тона му. Поне привидно. Но Гейдж долови тръпката, отдръпването й.
Не я притискай, каза си той. Изчакай да видиш докъде ще стигне.
— Добре, ще ти кажа какво искам. — Въпреки че стоеше далеч от него, това не намали силата на удара. — Първо, какво не исках. Не исках да забременея, да се сблъскам с нещо толкова лично, толкова важно, когато наоколо цари всеобща лудост. Но се случи.
Погледна го в очите.
— Искам да изживея тази бременност. Искам да родя това дете. Да му дам най-доброто, на което съм способна. Да бъда добра майка, надявам се, интересна и забавна. Искам да му покажа света. Искам да водя сина си или дъщеря си тук, за да познава децата на Куин и Лейла и тази част от света, за чието спасение сме помогнали.
В очите й проблеснаха сълзи на гняв.
— Искам да останеш жив, нещастнико, за да бъдеш част от това. А ако си твърде глупав или себичен и не желаеш да участваш, не само ще очаквам, а ще настоявам да отделяш от печалбата си всеки месец, за да ми помагаш с издръжката на живота, който сме създали заедно. Защото нося част от теб и ти си също толкова отговорен, колкото аз. Не просто искам, а ще имам семейство. Със или без теб.
— Ще го задържиш, независимо дали ще оцелея или не?
— Точно така.
— Ще го родиш, дори ако случайно остана жив и не желая да участвам в отглеждането му като баща, освен като изпращам чек всеки месец?
— Да.
Гейдж кимна.
— Имала си два дни. Явно си прекарала голяма част от това кратко време в размисъл.
— Познавам ума си.
— Не се и съмнявам. А сега искаш ли да узнаеш какво се върти в моя?
— Цялата съм в слух.
Устните му трепнаха. Ако думите бяха юмруци, биха го повалили на земята.
— Иска ми се да те изпратя някъде, още тази вечер. В тази минута. Да се погрижа ти и детето, което сме създали, да заминете възможно най-далеч оттук. Никога не съм се замислял за деца. Поради безброй причини… към които можеш да добавиш и че все още не съм престанал да се гневя на себе си, защото се влюбих в теб и дори ти направих хипотетично предложение… всичко е толкова объркано.
— Лоша работа. — Сибил сви рамене, когато срещна празния му поглед.
— Добре. Но и аз мога да вземам важни решения за кратко време. Това е една от дарбите ми. Точно сега, точно в този момент не давам пет пари за доброто на човечеството и за съдбовни съвпадения. Става дума за нас двамата, Сибил, така че ме изслушай.
— По-лесно беше, когато не говореше толкова много.
— Очевидно имам повече неща за казване от всякога. Това дете… или както се нарича на този етап, е толкова мое, колкото и твое. Ако случайно оцелея в нощта срещу седми юли, и двамата ще трябва да ме приемете. Няма да си сама, а с мен. Заедно ще му покажем света, ще го водим тук и ще му дадем най-доброто, на което сме способни. Ще създадем семейство. Така ще бъде.
— Наистина ли? — Гласът й леко затрепери, но Сибил продължи да се взира в очите му. — Тогава няма да минеш само с хипотетично предложение за женитба.