Куин потупа по калъфа на колана й.
— Твоето не е нож, а мачете.
— Все пак, по-голям е. И от твоя — каза тя на Лейла.
— Няма да се разделя с малката си японска брадва. Миналия път ми донесе късмет. Колко хора могат да се похвалят с нещо подобно?
Сибил знаеше, че се опитват да я разсеят.
— Сибил…
Името й прозвуча като заговорнически шепот, отляво, от дълбоките сенки на гората. Когато погледна натам и го зърна, сърцето й замря.
— Татко!
— Не е баща ти. — Гейдж застана до нея и сграбчи ръката й. — Знаеш, че не е.
Когато той посегна към оръжието си, Сибил задържа ръката му.
— Зная, че не е баща ми. Но недей.
— Няма ли да прегърнеш татенцето? — Създанието разпери ръце. — Ела, принцесо! Ела и дай голяма, звучна целувка на татко!
После оголи зъби, остри като на акула, и се засмя. Смехът му все още отекваше, когато разкъса с нокти собственото си лице и тяло и изчезна във водопад от черна кръв.
— Беше просто представление — отбеляза Фокс под носа си.
— Зле режисирано и изиграно. — Сибил нехайно сви рамене и хвана ръката на Гейдж. Нищо нямаше да разклати самообладанието й, зарече се тя. — Ние ще застанем начело за малко.
И закрачи с Гейдж пред останалите.
Двадесета глава
Бяха решили да спрат за почивка до езерото Хестърс Пул, където младата, обезумяла Хестър Дийл се бе удавила няколко седмици след раждането на детето, заченато от Туис. Но водата заклокочи като кипяща кръв. На развълнуваната й повърхност изплуваха разплути трупове на птици и дребни животни.
— Не е най-подходящото място за пикник — реши Кал. Слагайки ръка върху рамото на Куин, той се наведе и потърка устни в слепоочието й. — Ще издържиш ли още десет минути?
— Хей, извървявам по пет километра на ден.
— Бременна си. Една от трите бременни тук.
— Добре сме. — Лейла сграбчи ръката на Фокс. — Фокс…
Нещо се надигна от врящата вода. Глава, шия, рамене, от които се стичаше лепкава червена течност. Тяло, ханш, крака, докато цялата фигура застана над водата като върху каменен пиедестал.
Хестър Дийл, в която демонът бе посял семето си, обричайки я на лудост, умряла преди столетия от собствената си ръка, сега се взираше в тях с безумно святкащи очи.
— Ще ги родите в агония, всичките ще бъдат демони. Вие сте прокълнати и неговото семе е студено. Толкова студено. Моите дъщери. — Тя разпери ръце. — Елате при мен. Спасете се. Чаках ви. Хванете ръката ми.
Подаваше им сухи кости, изцапани с кръв.
— Да вървим. — Фокс обви ръка около талията на Лейла, дърпайки я назад. — Лудостта не изчезва със смъртта.
— Не ме оставяйте! Не ме оставяйте тук сама!
Куин хвърли поглед назад, изпълнен с жалост.
— Тя ли беше, или поредната маска на Туис?
— Тя е. Хестър. — Лейла не погледна натам. Не намери сили. — Не мисля, че Туис може да приеме нейния образ, нито пък на Ан. Те все още присъстват в този свят и не може да се превъплъти в тях. Мислите ли, че когато всичко свърши, тя ще намери покой?
— Вярвам в това. — Сибил извърна глава и видя как Хестър зарида и потъна обратно в езерото. — Тя е част от нас. Правим го и заради нея.
Не спряха нито за миг. Може би вълнението, адреналинът или сладкишите, които Фокс раздаде, им дадоха тласък да продължат да вървят, докато стигнаха до откритата местност. Свещеният камък стоеше безмълвен. Очакваше ги.
— Не направи опит да ни спре — отбеляза Кал. — Почти не напомни за себе си.
— Не иска да хаби енергия. — Сибил свали раницата си. — Пести я. И си въобразява, че е унищожило единственото ни оръжие. Копелето се е главозамаяло.
— Или както миналия път, когато дойдохме тук в навечерието на Седемте, атакува града. — Кал извади мобилния си телефон и набра номера на баща си. Лицето и погледът му помрачняха, когато го прибра обратно. — Само смущения.
— Джим Хокинс ще му разкаже играта. — Куин прегърна Кал. — Какъвто бащата, такъв и синът.
— С Фокс можем да надникнем — предложи Лейла, но Кал поклати глава.
— Не можем да помогнем с нищо. Нито там, нито във фермата. А и ние също трябва да пестим енергия. Да разтоварим багажа.
След минути Гейдж стовари куп дърва до Сибил, докато тя разопаковаше провизиите.
— Струва ми се излишно. Ако изчакаме няколко часа, тук ще има предостатъчно огън.