Потръпвайки, тя отпусна глава на гърдите му и се заслуша в ударите на сърцето му.
— Всички имахме.
— Хей, Търнър… — С широка усмивка, Фокс се наведе над него така, че да вижда лицето му. — Дължиш ми хиляда долара. Честит ни рожден ден, мамка му.
Епилог
Гейдж се събуди сам в леглото, което бе жалко, защото отново се чувстваше нормално. През прозорците нахлуваше слънчева светлина. Явно бе спал часове. Нищо чудно. Битката със смъртта бе изтощителна.
Почти нямаше спомен от похода обратно. Едва бе влачил крака между Кал и Фокс, с ръце около раменете им. Но бе нетърпелив да излезе от гората, както всички.
Чувстваше се слаб като бебе, спомни си това. Толкова слаб, че когато стигнаха до къщата, се наложи Кал и Фокс да му помогнат да отмие кръвта, калта и всичко останало, което бе донесъл със себе си от ада.
Но вече дишаше, без да усеща болка — добър знак. И когато се надигна, не му се виеше свят. Изправи се, застана стабилно на пода и никоя част от тялото му не закрещя от болка. Даде си няколко мига, за да се увери, че може да стои на краката си, и погледна към белега на китката си, после потърка този на рамото си.
Светлината и мракът. И двете бяха останали в него.
Нахлузи дънки и риза и слезе на долния етаж.
През отворената входна врата проникваше слънце и приятен летен бриз. На предната тераса забеляза Кал, Фокс и Лъмп, легнал между столовете им. Когато излезе, и двамата му се усмихнаха. Фокс повдигна капака на хладилната чанта до себе си и му подаде бира.
— Четеш мислите ми.
— Все още мога.
Фокс стана, както и Кал. Допряха бутилките си, отпиха.
— Разказа му играта — каза Фокс.
— Радваме се, че си жив — добави Кал.
— Казахте го стотина пъти, докато вървяхме насам.
— Не бях сигурен дали помниш. Вървеше като насън.
— Вече съм буден. А в Холоу как е?
— Баща ми, Хоубейкър и още неколцина са удържали положението. Наистина е било напечено — добави той, загледан в градината си. — Пожари, вандализъм…
— Обичайните прояви на безсмислено насилие — продължи Фокс. — Има няколко души в болница, други ще трябва да решат дали да построят домовете си отново. А Джим Хокинс е героят на деня.
— Има счупена ръка, няколко драскотини и безброй синини, но е оцелял. Както и всички във фермата — каза Кал. — Отидохме да проверим, да вземем Лъмп и да направим обиколка на града, докато ти спеше за хубост. Можеше да бъде и далеч по-зле. Мамка му, било е и по-зле. Нито един фатален инцидент. Холоу ти дължи много, братко.
— На всички ни. — Гейдж повдигна бирата си. — Особено на мен.
— Като заговорихме за дългове — напомни му Фокс, — искаме си хилядарките.
Гейдж остави бирата, усмихвайки се.
— Единственият облог, който се радвам, че загубих.
Той залитна назад, когато Фокс се хвърли на врата му и го целуна по устата.
— Промених мнението си за мъжките прегръдки.
— Хей, О’Дел… — Въпреки че Гейдж повдигна ръка, Кал се приближи и повтори жеста. Заливайки се от смях, Гейдж потърка устата си. — Добре че никой не видя това, иначе щеше да се наложи да пребия и двама ви.
— От двайсет и една години не съм го изричал с такава радост. — Кал отново повдигна бирата си. — Честит ни рожден ден!
— На всички ни, мамка му.
Фокс повдигна своята.
Когато тримата чукнаха бутилките си, Куин и Лейла излязоха на терасата.
— Ето го и него. Как си, хубавецо?
Когато Куин го сграбчи в прегръдката си и го целуна по устните, Гейдж кимна.
— Това вече ми харесва.
— Мой ред е. — Лейла я избута встрани и притисна устни към неговите. — Готов ли си за купон?
— Може би.
— Поканихме семействата на Кал и Фокс, но им казахме да почакат. Само дай знак, и ще им звъннем.
Голям купон за рождения ден, помисли си Гейдж. Отдавна не си бяха устройвали такъв.
— Чудесна идея.
— Впрочем някой те очаква в кухнята.
Не я откри в кухнята, а на задната тераса, сама. Когато Гейдж излезе, тя се обърна. И всичко, което му трябваше, разцъфтя на лицето й. След миг бе в ръцете му и се притискаше към него, а той я въртеше във въздуха.
— Добре се справихме — каза Гейдж.
— Да, справихме се.
Остави я и целуна синината на слепоочието й.
— Много ли пострада?