Гейдж си спомни онзи летен зной, гърмящата от радиото музика и детската невинност, която тримата носеха наред с лакомствата „Литъл Дебис“ и „Нътър Бътърс“ и щяха да загубят, преди да поемат обратно на сутринта.
Гейдж излезе от банята, подсуши мокрите си коси. Тогава усещаше мъчителни болки в гърба от побоя, който му бе нанесъл баща му предишната вечер. Докато тримата седяха около лагерния огън сред откритата местност, резките пулсираха. Помнеше това, както и светлината, която бе затрептяла и полетяла над сивата гладка повърхност на Свещения камък.
Помнеше и думите, които бяха написали, за да изрекат, докато стават кръвни братя. Помнеше и кратката болка при плъзгането на ножа по кожата му и как с Кал и Фокс бяха допрели китки, за да смесят кръвта си.
Експлозията, горещината и студа, силата и страха, когато тази смесена кръв бе докоснала обгорялата земя край камъка.
Помнеше онова, което бе излязло от земята, огромната черна маса и ослепителната светлина, пламнала след нея. Злият мрак и яркото бяло сияние.
Когато всичко бе отминало, по гърба му нямаше резки, нямаше болка и в ръката му лежеше една третина от камъка. Все още я пазеше, както Кал и Фокс своите. Три части от едно цяло. Изглеждаха еднакви.
В онази седмица градът бе обхванат от лудост, която върлуваше като чума, заразяваше и подтикваше обикновени добри хора към немислимото. За седем дни на всеки седем години тази лудост се завръщаше.
Както и той. Какъв избор имаше?
Гол, все още влажен от душа, Гейдж се изтегна на леглото. Имаше време, достатъчно за още няколко игри, за горещи плажове и разлюлени от вятъра палми. Зелените гори и сините планини на Хокинс Холоу бяха на хиляди километри, до юли.
Затвори очи и както бе свикнал с тренировки, почти веднага заспа.
В съня дойдоха писъците, риданията и огънят, който ненаситно поглъщаше дърво, дрехи и плът. По ръцете му се стичаше кръв, докато отнасяше ранени на безопасно място. Докога, запита се той. Къде беше безопасно? И кой можеше да каже кога и дали жертвата ще се превърне в нападател?
Лудостта властваше по улиците на Холоу.
В съня Гейдж стоеше с приятелите си в южния край на главната улица, срещу бензиностанцията с четири колонки. Треньорът Моузър, който бе довел „Хокинс Холоу Бъкс“ до участие в шампионската футболна лига, когато Гейдж бе в последния клас, се тресеше от смях, докато поливаше себе си, земята и околните сгради с обилна струя бензин.
Тримата побягнаха към него, когато Моузър тържествуващо извади запалката си и заподскача през бензиновите локви като момче под дъжда. Не се спряха и когато я щракна.
Последвалата експлозия заслепи очите му, ушите му заглъхнаха от тътена. Топлината и ударната вълна го тласнаха назад и той се приземи със сила, която едва не изпотроши всичките му кости. Огън на огромни кълба се издигна към небето, докато хвърчаха парчета дърво и бетон, стъкла и горящи метални отломки.
Гейдж почувства как счупената му ръка се опитва да зарасне, а болката от слепването на раздробената капачка бе по-мъчителна от самия удар. Стискайки зъби, той се претърколи и онова, което видя, накара сърцето му да замре.
Кал лежеше на улицата и гореше като факла.
Не, не, не! Допълзя до него, крещейки, борейки се за малко кислород от замърсения въздух. Там по очи лежеше и Фокс, а локвата кръв под него нарастваше.
То се появи, черно петно в нажежения въздух, и се превърна в човек. Демонът се усмихна. Мъртвите не могат да оздравеят, а, хлапе?
Гейдж се събуди, плувнал в пот и разтреперан. Мирисът на изгорял бензин изгаряше гърлото му.
Време е, реши той.
Стана, облече се и започна да събира багажа си за отпътуване към Хокинс Холоу.
Първа глава
Хокинс Холоу, Мериленд
Май 2008 г.
Видението го събуди призори и това го вбеси. Гейдж знаеше от опит, че е безполезно да се опитва да заспи отново, докато в ума му се въртят картини с пламъци и кръв. Колкото повече наближаваше юли, колкото повече наближаваха Седемте, толкова по-ярки и ужасяващи ставаха сънищата. Предпочиташе да е буден и зает с нещо, отколкото да се бори с кошмари. Или с видения.