— Първо трябва да го чуя. — Тя присви устни. — С най-малки подробности.
— Ти дойде в леглото ми горе. Гола.
Сибил отвори бележника и започна да записва.
— Много дръзко от моя страна.
— Луната светеше, всичко в стаята имаше синкав оттенък. Много секси, като в черно-бял филм. Не изглеждаше като за първи път. Имаше някакво чувство за близост, когато те докосвах. Сякаш бяхме танцували заедно и преди.
— Казахме ли си нещо?
— Не тогава. — Гейдж долови интереса и насмешката в очите й, но тя се държеше сдържано и нямаше и следа от смущение. — Познавах вкуса ти, знаех какви звуци ще издаваш, когато те докосвам. Знаех къде обичаш да те докосвам и как. Докато бях в теб, докато бяхме… слети и изживявахме насладата, стаята започна да се пълни с кръв и огън. — Интересът й се засили, насмешката изчезна. — Погълнаха ни, този огън, тази кръв. Тогава ти проговори. Точно когато беше на върха, каза bestia.
— Секс и смърт. Звучи по-скоро като еротичен сън или плод на стрес, отколкото като пророческо видение.
— Може би. Но реших, че трябва да разкажа за него. — Гейдж посочи бележника й. — За записките ти.
— Трудно е човек да не мисли за секс и смърт, предвид всичко. Но…
— Имаш ли татуировка? — Вгледа се в очите й, подозрително присвити, и разбра. — Горе-долу толкова голяма — продължи той, показвайки с пръсти. — На талията ти отзад. Прилича на тройка с малка криволичеща линия, тръгваща от долния полукръг, а над нея има още един символ — затворена крива с точка в средата.
— Това е санскритският символ за ом. Четирите части представляват четирите етапа на концентрация, които са будно състояние, заспиване, сънуване и транс.
— А аз си помислих, че е просто секси.
— Така е. — Сибил се обърна, леко повдигна блузата си и показа същите символи на гърба си. — Но носи смисъл. Щом наистина си я видял, трябва да направим извода, че сънят ти също има някакъв смисъл. — Изпъна блузата си и отново се обърна с лице към него. — И двамата знаем, че всичко видяно от нас са потенциални възможности, а не неизбежни събития. И че виденията често са пълни със символика. Е, съдейки по съня ти, има вероятност да станем любовници.
— Бих го казал и без да сънувам.
— И като любовници, има вероятност да платим висока цена за насладата. — Остана втренчена в него, докато говореше. — Ако продължим да разсъждаваме, можем да кажем, че макар и да ме желаеш на физическо ниво, не се стремиш към духовна и емоционална близост. Идеята за интимна връзка между нас е твърде близка до следване на примера на приятелите ни, а ти нямаш желание да вървиш по стъпките на когото и да било. Нито пък аз, така че не те упреквам. Освен това е вбесяващо и за двама ни, че може би обвързването ни е част от по-голям план, съставен преди стотици години. Как се справям дотук?
— Улучваш право в целта.
— Тогава в заключение ще изтъкна факта, че песимистичната ти натура, която не споделям, навярно влияе върху подсъзнанието ти или върху дарбата ти и те кара да стоиш далеч от тази опасна територия.
Гейдж се засмя.
— Добре.
— Лично аз не бих взела решение за любовния си живот, заради което има вероятност зли сили да ме погълнат по време на оргазъм. Това просто убива цялата романтика.
— Романтика ли търсиш, Сибил?
— Всеки я търси. Само представите за нея са различни. Какво ще кажеш да продължим отвън, на терасата. Обичам пролетта, а тя не трае дълго. Нека й се насладим, докато е тук.
— Добре. — Гейдж взе кафето си и отвори вратата за терасата отзад. — Страхуваш ли се? — попита я той, когато Сибил застана до него.
— Всеки ден, откакто пристигнах тук. А ти?
Оставиха вратата отворена.
— Някога се страхувах. Прекарах голяма част от живота си в страх и опити да го прикривам. После, в един момент преминах на етапа „не ми пука“. От нищо. Сега мисълта за тази работа само ме изнервя. Но не и теб.
— Струва ми се безкрайно интересна. — Тя извади слънчевите очила от чантата си и ги сложи. — Според мен е добре, че всички реагираме по различен начин. Така обхващаме повече области. — Седна на една от масите на терасата с изглед към градините зад къщата и зелените гори край тях. — Разкажи ми за Ан Хокинс.
Докато Гейдж говореше, Сибил нахвърляше бележки.
— Три — започна тя, — три момчета от рода на Дент. Вярата, това е областта на Кал. Вярва не само в себе си, във вас и в града, а приема с вяра и неща, които не може да види с очите си. Миналото, онова, което се е случило преди него. На Фокс се падат надеждата и оптимизмът, с който може да повлияе върху всичко. Разбирането и доверието му в настоящето. За теб остават виденията за онова, което би могло да стане, добро или лошо. Втората тройка, Кю, Лейла и аз, ви допълваме и изграждаме нови връзки. Кал и Кю, Фокс и Лейла, а сега и ние с теб. Три в едно, трима мъже, три жени, три двойки в едно цяло. Постигнали сме го в много реален смисъл. Също както съединяването на трите части от камъка.