— Все още не сме открили как да го използваме.
— Но тя ти е казала ясно, поне за мен е ясно, че имаме всичко необходимо. Няма друг материален елемент. Това е нещо. Сълзи. — Сибил смръщи вежди и забарабани с пръсти по бележника си. — Плакала е за теб и ако тълкувам правилно, казала е, че и аз ще плача. С удоволствие бих проляла някоя и друга сълза, ако това ще прати Голямото зло обратно в ада. Сълзи — повтори тя и затвори очи. — Често са съставка, използвана при магии. Мисля, че обикновено са женски сълзи. Нужни са сълзи на девица или бременна жена, майка, старица и прочие в зависимост от ритуала. Не зная много по въпроса.
— Има въпрос, по който не знаеш всичко?!
Сибил се обърна към него със самодоволна усмивка и го погледна над слънчевите си очила.
— Има светове, за които не зная много, но почти няма тема, по която да не мога да открия цялата информация. Трябва да проверим. Изглежда, е искала да каже, че макар и да има още с какво да помогнат в своите области, другите двойки вече са свършили по-голямата част от работата си. Време е да гледаме напред и всичко зависи главно от нас с теб, партньоре.
— Не мога да подсвирна и да призова дарбата си на помощ като вярно куче.
— Разбира се, че можеш. Иначе нямаше да изкарваш прехраната си с комар. По-проблемно може да се окаже двамата да я призовем едновременно и да се съсредоточим върху едно потенциално бъдещо събитие.
Тя отново пъхна ръка в бездънната си чанта и този път извади карти „Таро“.
— Шегуваш ли се с мен?
— Помощни средства — каза Сибил и умело разбърка големите карти. — Имам и руни, няколко вида кристални кълба и ясновидско огледало. На един етап от живота си много сериозно изучавах магьосническото изкуство и търсех отговор защо мога да предвиждам бъдещето. Но както във всяка религия или организация, има твърде много правила. Правилата започнаха да ме задушават и след известно време просто приех, че имам дарба, и разширих кръгозора си.
— Кога разбра?
— За дарбата си? Не съм напълно сигурна. Не беше мощен взрив като при теб. Винаги съм имала ярки сънища. Разказвах ги на родителите си като малка. Или плачех посред нощ, ако сънищата ме плашеха. Често бяха страховити, или имаше нещо, което бих нарекла дежа вю, ако въобще знаех този термин. Баба ми по бащина линия, която беше с циганска кръв, ми каза, че притежавам ясновидски способности. Направих всичко възможно да се науча как да ги развивам и контролирам. Все още имах сънища, хубави и лоши. Често сънувах огън. Че преминавам през него, че умирам в него или че го запалвам.
Сибил подреди картите върху цялата маса. Цветните илюстрации привлякоха вниманието на Гейдж.
— Мисля, че съм те сънувала — каза тя — дълго преди да те срещна.
— Мислиш?
— Не виждах лицето ти. Или не го помнех след събуждане. Но в сънищата или виденията знаех, че някой ме чака. Любим, така мислех. Получих първия си оргазъм на четиринадесет при един от тези сънища. Събуждах се възбудена и доволна. Или трепереща от ужас. Защото понякога онзи, който ме чакаше, не беше любимият, не беше човек. Не виждах и неговото лице, дори когато ме изгаряше жива. — Сибил вдигна поглед. — Затова научих всичко, което можах, научих се да контролирам ума и тялото си с йога, медитация, билки, транс — всичко, което можеше да ми помогне да държа злото надалеч в сънищата. Почти винаги се получава. Поне доскоро се получаваше.
— Тук, в Холоу, е по-трудно?
— Да.
Той седна и посочи с пръст към картите.
— Е, какво вещаят за бъдещето?
— Тези ли? Просто зададох малък личен въпрос. Що се отнася до останалото… — Сибил ги събра и отново ги разбърка. — Да видим.
Сложи ги на масата и каза:
— Сечи. — Когато Гейдж го направи, тя разпери картите като ветрило, обърнати надолу. — Да опитаме нещо просто. Избери карта.
Готов за игра, той издърпа една от ветрилото и когато Сибил кимна, я обърна. На картата имаше двойка преплетени голи тела и тъмните коси на жената се стелеха върху тях.