— „Влюбените“ — обясни тя. — Това разкрива къде е умът ти.
— Картите са твои, скъпа.
— Мм… хм. — Сибил избра карта за себе си. — „Колелото на съдбата“, по-скоро Линията на съдбата, ако говорим буквално. Символизира промяна, шанс за добро или лошо. Вземи друга.
Той обърна „Магът“.
— Дотук избрахме само старши аркани, три от три. — Между веждите й се появи лека бръчка. — Всъщност тази е една от любимите ми карти, не само заради картата, а защото е символ на въображение, талант, и магия, разбира се. В нашия случай можем да кажем, че то е Джайлс Дент, твоят предшественик. — Обърна още една карта. — Моята е „Дяволът“. Алчност, обсебеност, тирания. Давай пак.
Гейдж изтегли „Великата жрица“. И без да чака, Сибил избра „Обесеният“.
— Предците ни по майчина линия, въпреки че моят е с образ на мъж. Разбиране и мъдрост в твоя род, мъченичество в моя. И отново старши аркани, и всичките идват. Още веднъж.
Той обърна „Кулата“, а тя — „Смъртта“.
— Промяна, вероятно бедствие, но предвид другите карти, има вероятност промяната да е положителна, потенциал за възстановяване. Моята очевидно означава край, и то не щастлив, като погледнеш другите, които избрах. Въпреки че рядко вещае буквално смърт, символизира абсолютен край.
Сибил повдигна чашата си.
— Трябва да си налея още.
Гейдж стана преди нея и взе чашата.
— Ще ти донеса. Видях как го правиш.
Така тя щеше да има време да се опомни, помисли си той, когато влезе вътре. Колкото и интересно да й се струваше, резултатът от този експеримент бе разтърсващ за нея. Самият той знаеше това-онова за картите „Таро“. Нямаше окултна област, в която да не бе търсил отговори през годините. Ако залагаше, никога не би рискувал парите си, че двама души ще изтеглят осем последователни старши аркана.
Забърка питието й и този път взе за себе си вода вместо кафе. Когато излезе навън, Сибил стоеше облегната на парапета и загледана в гората.
— Отново разбърках и сякох. И изтеглих осем произволни карти. Само две бяха старши аркани, но странно, отново „Дяволът“ и „Смъртта“. — Когато тя се обърна, Гейдж забеляза, че вече е спокойна. — Интересно, нали? Че заедно изтеглихме най-мощните. Защото е било писано, или защото, без да имаме цел, сме предвидили къде са тези карти във ветрилото и инстинктивно сме ги избрали.
— Какво ще кажеш да опитаме с друго помощно средство? Носиш ли кристално кълбо в тази огромна торба?
— Не, а чантата случайно е „Прада“. Искаш ли да опитаме да надникнем в бъдещето, да обединим силите си и да видим какво ще стане?
— Каква беше идеята ти?
— Да приемем и, надявам се, да използваме връзката. По-добре се съсредоточавам след медитация, но…
— И аз мога да медитирам.
— С толкова кофеин в организма?
Той само разклати бутилката вода.
— По-добре да се върнем вътре.
— Всъщност мислех да опитаме тук, навън, на тревата. Градините, гората, въздухът… — Сибил свали слънчевите си очила, сложи ги на парапета и заслиза по стъпалата. — Какво правиш за отпускане на тялото и ума?
— Играя карти. Правя секс. Може да поиграем на стриптийз покер и когато загубиш, ще се погрижа и двамата да се отпуснем добре.
— Интересно, но си мислех за още йога.
Тя свали сандалите си и зае поза „Молитва“. После с плавна грация премина в основната поза „Слънчев знак“.
— Няма да правя това — каза Гейдж, слизайки след нея в двора. — Но ще те гледам.
— Нужна ми е само минута. Относно предложението ти, имаме споразумение. Няма да правим секс.
— Споразумението беше да не се опитвам да те свалям, а не да не правим секс.
— Подробност.
— Но съществена.
От поза „Куче“, тя извърна глава към него.
— Предполагам, че си прав.
Завърши упражнението и седна на тревата в поза „Лотос“.
— Няма да правя и това — каза Гейдж, но седна срещу нея.
Сибил обикновено си почиваше с ръце, отпуснати върху коленете, но сега ги протегна към неговите.
— Можеш ли да проясниш ума си така?
— Щом ти можеш.
Сибил се усмихна.
— Добре. Направи нещо, което ти помага… нещо друго, освен карти и секс.
Гейдж нямаше нищо против да поседи в майския следобед на тревата с красива жена. Не че очакваше да се случи нещо. Очакваше тя да затвори очи и да занарежда някаква мантра, може би ом, като символа на гърба й, този интригуващ златист символ, изрисуван върху кожата й, малко над съвършената извивка на седалището.