— Заедно ще го довършим. Заедно ще го заровим. После ще позвъним на другите.
Седма глава
Бе помолила Куин да й донесе дрехи за преобличане. След неприятната работа по заравянето на кучето Сибил бе мръсна, потна и изпоцапана. Вместо да мисли каква гадост има по панталона и блузата й, просто ги пъхна в найлонова торбичка. След душа щеше да я изхвърли в кофата за смет на Кал.
Беше рухнала, призна си тя, докато заставаше под водната струя. Вярно, бе сторила каквото трябваше, но после непроницаемата й броня напълно бе рухнала.
Край с хладнокръвната, здравомислеща Сибил Кински.
Сега, ако не можеше да възвърне хладнокръвието си, щеше да опита поне със здравия разум.
Дали бе по-зле или по-добре, че бе рухнала пред Гейдж? Зависеше от гледната точка. Определено се отразяваше доста по-зле на гордостта й, но предвид цялостната картина, по-добре бе всеки да познава слабостите на другия. За да приключат успешно своята част от изпитанието, трябваше да познават силните и слабите си страни.
Беснееше, че тя бе рухнала първа, но щеше да се примири с това. Рано или късно.
Трудно преглъщаше този факт, навярно защото винаги бе смятала себе си за силната. За жената, която взема решения, трудни решения, със замах, когато е необходимо, и ги изпълнява. Другите се предаваха — майка й, сестра й, но тя устояваше. Винаги се бе справяла.
Вторият горчив хап бе да си признае, че Гейдж е прав. Смъртта на едно куче далеч нямаше да е най-ужасното, с което щяха да се сблъскат. Ако не превъзмогнеше това, щеше да е безполезна за другите. Трябваше да го възмогне.
„Заравяме го, беше казал Гейдж, и продължаваме напред.“
Когато вратата се отвори, наред с хладния въздух, който нахлу, Сибил усети прилив на гняв.
— Кръгом, нещастнико, върни се откъдето си дошъл.
— Кю е. Добре ли си?
Щом чу гласа на приятелката си, Сибил отново почувства, че в очите й напират сълзи. Наложи си да се овладее.
— По-добре съм. Бързо се отзова.
— Тръгнахме веднага с Кал. Фокс и Лейла ще дойдат, когато могат. С какво да ти помогна?
Сибил спря водата.
— Подай ми кърпа.
Тя отмести завесата и взе кърпата, която Куин й подаде.
— За бога, Сиб, изглеждаш капнала.
— Беше първият ми работен ден като гробарка. В страхотно настроение съм, но, господи, Кю, това е ужасна работа, във всяко отношение.
Когато Сибил уви първата кърпа около кръста си, Куин й подаде втора за косата.
— Слава богу, че не сте пострадали. Ти си спасила живота на Гейдж.
— Спасихме се взаимно. — Огледа се в запотеното огледало. И емоционалното, и физическото изтощение отстъпиха пред суетността й. Коя бе бледата, изтерзана жена с унил израз на очите и огромни тъмни кръгове около тях. — О, боже мой! Моля те, кажи ми, че си проявила съобразителност, и освен дрехите си донесла и грим.
Обнадеждена от реакцията й, Куин се облегна с хълбок на вратата.
— Откога сме приятелки?
— Не биваше да се съмнявам в теб.
— Всичко е на леглото. Ще сляза да ти налея чаша вино, докато се обличаш. Искаш ли още нещо?
— Не, погрижила си се за всичко.
Щом остана сама, Сибил среса косите си и прикри признаците на умора. Облече чистите дрехи и грабна торбичката със съсипаните. Долу ги хвърли в кошчето за смет и излезе на верандата, където седяха Куин, Кал и Гейдж.
Едва ли някой имаше желание да седи на задната тераса точно сега.
Сибил взе чашата с вино, седна и се усмихна на Кал.
— Е, как мина денят ти?
Той отвърна на усмивката й, въпреки че спокойните му сиви очи подозрително се вгледаха в нея.
— Не беше изпълнен със събития като твоя. Сутринта присъствах на съвещание за възпоменателното шествие, доуточнихме подробностите. Уенди Краус беше пийнала вино на рождения ден на съотборничка и изпусна топката за боулинг върху крака си. Счупи големия си пръст, и няколко тийнейджъри се сбиха заради спор при игра на компютърен футбол.
— Постоянната драма в Хокинс Холоу.
— О, да.
Отпивайки, Сибил се загледа в стъпаловидната градина, заоблените хълмове, криволичещия поток.
— Хубаво място да поседнеш след натоварен ден. Градините ти са прекрасни, Кал.
— Доставят ми радост.
— Уединено място и все пак свързано с цялата история. Познаваш почти всички в околността.