Хвърли поглед към „Боул-а-Рама“, гордостта на града и наследството на Кал. И отново извърна глава. Някога бе живял над боулинг центъра с баща си, в дом, пропит от миризма на застояла бира и цигари, в постоянен страх от юмруци и колан.
Бил Търнър все още живееше там, все още работеше в центъра и както се говореше, от пет години не пиеше. Гейдж не даваше пукната пара, стига старият да стоеше далеч от него. Мисълта го накара да почувства парене под лъжичката и той бързо я прогони от съзнанието си.
Спря до бордюра зад кола „Карман Гия“, собственост на Сибил Кински, шестия член от екипа им. Вироглавата циганка споделяше неговата ясновидска дарба, както Куин — дарбата на Кал да вижда миналото, а Лейла — способността на Фокс да долавя скрити послания в настоящето. Гейдж предполагаше, че това по някакъв начин ги прави партньори, и се държеше предпазливо.
Вярно, беше горещо парче, помисли си той, вървейки към къщата. Умна, апетитна и страстна. В друго време, на друго място може би щеше да е забавно да изиграе няколко ръце с нея и да види кой ще си тръгне като победител. Но идеята някаква външна сила, древни същества и магически замисли да им оказват влияние и да ги тласкат един към друг бе накарала Гейдж да се откаже още в самото начало.
Различно бе Кал и Фокс да се обвържат с партньорките си, но той просто не бе готов за трайна връзка. Инстинктът му подсказваше, че дори кратък флирт с жена като Сибил е нещо твърде сложно за неговия вкус и стил.
Не почука. Използваха наетата къща и дома на Кал като щабове, така че не виждаше причина. Звучеше музика от флейти и гонгове, нещо в стил ню ейдж. Той се обърна по посока на звука и съзря Сибил. Бе облечена със свободен черен панталон и потник, който разкриваше гладък, стегнат корем и изваяни мускулести ръце. Буйните й черни къдрици бяха прибрани с ластик.
Ноктите на босите й крака бяха лакирани в яркорозово.
Тя опря глава на пода и повдигна тяло. Краката й се разтвориха, задържаха се перпендикулярно на пода, а после странно се извиха, сякаш закачени с панти за тялото. Плавно изпъна единия си крак, докато стъпи здраво на пода, и леко се повдигна, заемайки еротична поза, подобна на мост. С движения, които сякаш изпълняваше без усилие, успя да свие крака си до хълбока, да протегне ръце назад към ходилото на другия и да го повдигне към тила си.
Фактът, че не му потекоха лиги, говореше за невероятно силна воля.
Сибил се навеждаше, извиваше и заемаше пози, които изглеждаха невъзможни. Колкото и силна воля да имаше Гейдж, не можеше да не си помисли, че толкова гъвкава жена навярно е страхотна в леглото.
Бе извила гръбнак назад и опряла крак на главата си, когато нещо проблесна в дълбоките й тъмни очи и издаде, че е усетила присъствието му.
— Не искам да те прекъсвам.
— Почти свършвам. Разкарай се оттук.
Макар и да беше жалко да пропусне края на този сеанс, Гейдж се оттегли към кухнята и си наля чаша кафе. Докато стоеше облегнат с гръб на плота, забеляза сутрешния вестник, сгънат върху малката маса, празната купичка за храна, която Кал бе донесъл за Лъмп, и другата, полупълна с вода. Може би кучето вече бе изяло закуската си, но ако някой друг бе закусил, очевидно старателно бе измил и прибрал съдовете. В момента Гейдж не проявяваше интерес към новините и седна да реди пасианс. Привършваше четвъртата игра, когато Сибил влезе.
— Рано си станал тази сутрин.
Гейдж сложи червена осмица върху черна деветка.
— Кал все още ли е в леглото?
— Изглежда, всички вече са на крак. Куин го замъкна във фитнес клуба. — Сибил си наля кафе и посегна към панера за хляб. — Закуска?
— Може.
Тя внимателно разряза едно хлебче на две половини и го пъхна в тостера.
— Лош сън? — Наклони глава встрани, когато той вдигна поглед към нея, и продължи: — Аз имах такъв, събуди ме на разсъмване. Кал и Куин — също. Не съм се чула с Фокс и Лейла, но предполагам, че и те са получили същия сигнал. За Куин лекът са гирите и фитнес уредите, а моят е йога. Твоят…
Сибил посочи картите.
— Всеки си има нещо.
— Преди няколко дни сритахме Голямото зло в топките. Трябва да очакваме ответен удар.
— Замалко да се опържим заради дързостта си — напомни й Гейдж.
— Замалко ме устройва. Събрахме трите парчета от камъка в едно с магия. Извършихме кървав ритуал. — Сибил погледна заздравяващата рана на дланта си. — И сме живи, за да разкажем. Имаме оръжие.