— О, скъпа! — Лейла посегна към ръката на Сибил със загриженост.
— Моля ви. — Гейдж повдигна пръст. — Зъби, нокти, изподрана плът, загуба на кръв. Подивелият Роско откъсна цяло парче от рамото ми, колкото…
— О, скъпи!
Лейла стана и за искрена изненада на Гейдж, заобиколи масата и шумно го целуна по бузата.
— Така е по-добре. Е, това беше.
— Гейдж пропусна да добави, че после аз се разхленчих. Щом ще съставяме списъци, трябва да отбележим това в графата на слабостите. Направо се размекнах. Не мога да дам стопроцентова гаранция, но мисля, че няма да се повтори.
— Както каза, размекна се, но за кратко — продължи Гейдж. — И след като свърши работата. Лично за мен няма никакво значение колко ще хленчи някой и ще скубе косите си, когато всичко е приключило.
— Добра гледна точка — реши Сибил.
— Допуснало е грешка. — Куин говореше тихо, но сините й очи искряха. — Дяволски голяма грешка.
— Каква? — попита Кал.
— До днес за половината от нас значителна част от всичко това беше само теория. Разговаряли сме за нещата, които се случват с хората през Седемте, на какво са способни, когато са обсебени. Но само ти, Фокс и Гейдж сте се сблъсквали лице в лице с него. Само на вас се е налагало да защитавате себе си и други хора от нападение на живо същество. Обикновено създание, превърнало се в заплаха. Откъде можехме да знаем със сигурност как ще реагираме и дали сме способни да сторим каквото трябва, когато се изправим срещу него? Вече знаем.
— Кучето днес не беше поредната страховита илюзия на Туис. Беше от плът и кръв. Не си се размекнала, Сиб. Не си изпаднала в паника, не си побягнала и не си се вцепенила. Взела си пистолет и си го очистила. Спасила си един човешки живот. Затова копелето е допуснало голяма грешка с днешното предупреждение какви атракции ни очакват. Защото вече четирима от нас са имали личен сблъсък и се обзалагам, че и ние с Лейла бихме постъпили като Сиб. Ако искате моето мнение, това е голяма червена точка за нас.
— Дадохме му добър урок, Русокоске.
Кал се наведе и я целуна.
— Имаш право. — Фокс повдигна бирата си за тост. — Опита се да се перчи, и получи куршум. Буквално.
Сибил дълго се взира в Куин, докато последните следи от шока и терзанията й изчезнаха.
— Винаги си успявала да разсейваш глупави заблуди. Е, добре. — От часове насам за първи път Сибил спокойно си пое дъх. — Сега е моментът да се поздравим. Някой да разчисти масата, ще донеса картите си.
Когато тя излезе от стаята, Гейдж стана и тръгна след нея.
— Днес вече доказа предостатъчно.
Сибил потърси картите в чантата си.
— Няма нужда да вадиш магическото си тесте тази вечер. Уморена си.
— Прав си, уморена съм. — Но се подразни от думите му, след като толкова се бе постарала да прикрие умората. — Предполагам, че преди Седемте и през тях вие с Кал и Фокс не се спирате, дори и да сте на ръба на силите си.
— Когато стане напечено, няма никакъв избор. Но все още не е станало.
— Остава малко време. Не отричам, че чувствам нужда да докажа още нещо, но не това е главната ми цел. Оценявам загрижеността, ала…
Замълча, когато той сграбчи ръката й.
— Не обичам да имам повод за загриженост.
На лицето му се четеше едва прикрито отчаяние.
— Сигурно е така. Не мога да ти помогна в случая, Гейдж.
— Слушай. Слушай. — Отчаянието му стана по-очевидно. — Нека изясним нещо, още сега.
— На всяка цена.
— Начинът, по който другите се обвързаха, не е в картите. Нито в тези — посочи той към тестето „Таро“, — нито в моите, или които и да било. Любовните песни и семейният живот не са за мен.
Тя наклони глава и шеговитата, непринудена усмивка остана на лицето й.
— Нима създавам впечатлението, че искам да ми пееш любовни песни и да си играем на семейство?
— Престани, Сибил.
— Ти престани, арогантен идиот! Ако си се разтреперил, че някак ще те оплета в мрежите си и ще започнеш да изнасяш серенади под прозореца ми и да избираш порцеланови сервизи, проблемът си е твой. — Тя размаха пръст срещу него и усмивката й стана подигравателна. — Ако птичият ти мозък наистина си въобразява, че искам това, значи просто си глупак. Изхвърли от главата си всички подобни натрапчиви мисли за мен, защото ще се пръсне, а не искам да се чувствам виновна.
— Нима се опитваш да ме убедиш, че докато другите падат в капана като круши, не ти е хрумвало и ти да ме повлечеш със себе си?