— Сигурно си е водила записки, в случай че реши да го направи. — Куин засия като горда майка. — После ще си състави подробен план.
— Разбира се, но щом говорим хипотетично… — Сибил сви рамене и продължи: — Той има нужда от предизвикателство и трябва да пристъпваш по границата между интерес и безразличие, да му даваш достатъчно и от двете. Нито твърде горещо, нито твърде студено, на което странно защо някои мъже не могат да устоят, а точната температура… с неочаквани промени, за да го изваждат от равновесие. И… — Тя замълча и поклати глава. — Няма значение, няма да го направя. Залогът е твърде висок, за да се впусна в подобна игра.
— В колежа приложи този подход с едно гадже, което ми изневери и после предложи да направим тройка с момичето. Без капка срам. — Куин обви ръка около раменете на Сибил и силно я притисна. — Сиб въртеше онзи празноглавец на малкия си пръст и точно когато си беше въобразил, че е на седмото небе, с гръм и трясък падна на земята. Беше неотразима. Но да, може би не е уместно при сегашните обстоятелства.
— Е, добре. — Сибил сви рамене и тръсна коси. — Беше забавно да пофантазирам. И успокояващо. Най-добре да се връщаме вътре и да започваме.
Лейла задърпа Куин обратно, когато Сибил влезе.
— Нима съм единствената забелязала, че тя описва себе си като жената, по която Гейдж би хлътнал?
— Не. Интересното е, че Сибил явно не го осъзнава. — Куин обгърна раменете на Лейла. — Въпреки че според мен е напълно права. Точно тя е жената, по която би хлътнал. Ще бъде забавно да ги гледаме, нали?
— Дали е съдба, или избор, Куин? За всички ни.
— Според мен е избор, но знаеш ли какво? — Куин потупа Лейла по рамото. — Не ме интересува, стига накрая да заживеем щастливо.
Мислейки си същото, Лейла погледна Фокс, когато влезе в кухнята. Той отваряше кутия кока-кола и се смееше на нещо, което Кал бе казал. Когато тигровите му очи срещнаха погледа й, засияха като слънца. После протегна ръка към нейната.
— Готова ли си за малък ясновидски сеанс?
— Първо искам да ти задам един въпрос. Важно е да го задам сега, преди да обърнем онези карти.
— Добре. Какво искаш да знаеш?
— Дали ще се ожениш за мен.
Разговорите около тях секнаха. За няколко дълги секунди настъпи гробна тишина, докато той я гледаше втренчено.
— Добре. Сега ли?
— Фокс…
— Защото аз си мислех за февруари. Знаеш колко скапан месец е. Какво ще кажеш да има нещо, което да очакваме с нетърпение през най-скапания месец в годината? — Той отпи от кока-колата си и я остави, докато Лейла се взираше в него. — Освен това, през февруари те видях за първи път. Но не на Свети Валентин, защото е твърде традиционно и банално.
— Мислил си по въпроса.
— Да, доста, защото, както знаеш, съм влюбен в теб до уши. Но се радвам, че ти го предложи първа. Спести ми напрежението. — Смеейки се, той я вдигна на ръце. — Февруари устройва ли те?
— Идеално. — Лейла обхвана лицето му и го целуна. — С Фокс ще се оженим през февруари.
Сред поздравите и прегръдките, Сибил хвърли поглед към Гейдж и му прошепна:
— Не се безпокой. Аз няма да ти направя предложение.
После сложи чайника на печката, за да бъде спокойна и съсредоточена, когато се заловят за работа.
Осма глава
Гейдж спа неспокойно и безсънието нямаше нищо общо с кошмари и видения. Не бе свикнал да прави сериозни грешки или — още по-лошо, и определено по-унизително — непохватни ходове. Особено с жените. Изкарваше прехраната си с преценяване не само на карти и шансове, а и на хора, на онова, което се крие зад погледите им, думите, жестовете.
Малка утеха бе да осъзнае около три сутринта, че не е преценил Сибил погрешно. Тя бе заинтригувана и увлечена колкото него и вероятно също толкова предпазлива. Не се осмеляваше да се вслуша в бръмченето на онези вече прословути сексуални вибрации.
Не, той не се лъжеше за сексуалното влечение помежду им.
Колосалната му грешка беше инстинктивната реакция да излее обзелото го безпокойство право в лицето й. Дълбоката причина да падне толкова ниско бе нуждата от уверение. Искаше тя да потвърди, да му каже, че няма за какво да се тревожи. Че също като него няма желание съдбата да я подмята насам-натам.
След като бяха изяснили това, щяха да работят заедно, да спят и да се борят, и може би да умрат заедно, и нямаше да има никакъв проблем.