Всички онези приказки за емоции и емоционални връзки бяха подклали допълнително онова, което вече се надигаше в него. Нима не бе видял как двамата му най-близки приятели, неговите братя, хлътват дълбоко? Нима и двамата не се бяха запътили към олтара? Всеки здравомислещ мъж би се вгледал добре в ръката, която му се пада, преди да се втурне да залага.
Мислено се върна назад и като крещящ неонов надпис пламна признанието, че трябваше да запази този ход, тази мисъл за себе си. Вместо това бе изпаднал в паника и бе оплел конците. И буквално я беше обвинил, че се опитва да го вкара в капан. С пълно право го смъмри. Нямаше спор. Сега Гейдж се чудеше как да изглади нещата, без да се налага да пълзи и да се извинява. Можеше да използва оправданието, че е бил загрижен за по-важни неща, но макар и истина, щеше да прозвучи неправдоподобно.
Накрая реши да импровизира и отскочи до квартирата. Куин слизаше по стълбите и се спря, когато той влезе. След съвсем кратко колебание измина останалите стъпала до долния етаж тичешком.
— Здравей. Да не си дошъл да помогнеш с работата?
— Всъщност…
Тя го засипа с порой от думи и жестове:
— Затрупани сме. Фокс и Кал имат срещи, а бащата на Фокс има два свободни часа и Лейла отиде с него в бутика да обсъдят плановете. Само двете със Сиб сме. Всъщност аз ще отскоча да купя нещо отнякъде. Бях тръгнала да взема кафе за Сиб, в кухнята има топло. Ще й го занесеш ли? Аз идвам след двайсетина минути.
Тя профуча през вратата, преди Гейдж да успее да каже нещо. Най-малко половината от словесния порой бяха глупости, съчинени на момента. Един мъж се досещаше кога го баламосват. Но точно сега бе добре дошло за него. Влезе в кухнята да налее две кафета, които отнесе горе.
Буйните къдрици се спускаха като водопад под шнолите, с които Сибил ги бе прихванала на върха на главата си. Нова прическа, помисли си той — поне за първи път я виждаше с нея — и дяволски секси. Работеше с гръб към него на голямата бяла дъска. Нова схема, забеляза Гейдж и позна имената на картите, които бяха изтеглили при серията експерименти предишната вечер. Музиката навярно идваше от някой от двата включени лаптопа в стаята. Звучеше гласът на Мелиса Етеридж.
— Не е ли по-добре да ги въведеш в компютъра?
Видя стъписването й и бързото опомняне, преди да се обърне. Погледът, с който го удостои, можеше да се оприличи на бежов цвят. Абсолютно неутрален.
— Вече са въведени, но така е по-щадящо за очите и по-достъпно за цялата група. Има ли кафе за мен, или се каниш да изпиеш и двете?
Той се приближи, подавайки й едното.
— Куин каза, че отива някъде да купи нещо и ще се върне след двайсет минути.
На лицето на Сибил проблесна раздразнение, преди отново да се обърне към дъската.
— Тогава слез долу или излез навън, докато си намериш застъпник, който да те брани от атаките ми.
— Мога да се браня и сам.
Сибил хвърли поглед назад. Никакво бежово, помисли си Гейдж. Погледът й приличаше на жарава, все още тлееща по краищата.
— И други са си въобразявали същото. И са грешили.
По дяволите, си каза той, когато Сибил продължи да изписва съвършено равни букви. След като е изиграл картите си глупаво, човек трябваше да понесе загубата.
— Прекрачих границата.
— Да, вече изяснихме това.
— Тогава няма проблем.
— Не мисля, че е имало.
Гейдж отпи кафе и се загледа в нея. Опита се да проумее защо студеното й държание така го вбесява. Остави чашата и сграбчи ръката й, за да му обърне внимание.
— Слушай…
— Внимавай. — Предупредителните думи се лееха като разтопен карамел. — Последния път, когато започна така, остана с пръст в устата. Сигурно и за теб ще е толкова досадно да правиш една и съща грешка, колкото за мен.
— Кой казва, че съм направил грешка?
Когато в отговор срещна мълчание и дълъг снизходителен поглед, изведнъж му хрумна, че ще е страхотна на масата за покер.
— Е, добре. Целият ден беше шантав. Тъй като не долавям антипатия от твоя страна, ясно е, че рано или късно ще се озовем заедно в леглото.
Сибил издаде някакъв звук — не точно смях, по-скоро пренебрежение.
— Все още не бих заложила на това.
— Вярвам в шансовете си. Важното е, че и двамата държим първо да изложим правилата. Прекрачих границата, като изразих опасение, че търсиш нещо повече.