— Силните и слабите ни страни. Нали те са ключът? За всеки от нас, за всяка подгрупа и за шестима ни. Като споменахме за Кю… — продължи Сибил, когато Куин застана на прага. — Купи ли нещото отнякъде? — напевно попита Сибил.
— Какво? А, онова нещо от онова място? Бяха затворили. Е, докъде стигнахме?
— Ние с теб ще се заемем с картите. Гейдж ще се включи с аналитичния си ум и безпристрастна преценка в разгадаването на схемите и графиките.
— Супер! Страхотно е, че ние с Кал изтеглихме дама и поп „Жезъл“, нали? — Лъчезарната й усмивка засия срещу Гейдж. — И двамата предпочитат живота сред природата, лоялни са и силно привързани към семейството.
— Да.
В този момент Гейдж реши, че графиките заслужават вниманието му.
Запита се колко ли часове работа са посветили на всичко това — толкова много разноцветни кабарчета и компютърни разпечатки имаше. Разбираше и оценяваше необходимостта от проучвания и подготовка, но честно казано, не виждаше полза от индексните шарени карти в борбата срещу силите на злото.
Докато разглеждаше картата на Холоу, Гейдж мислено я изпълни с къщи, сгради и забележителности. Колко ли пъти бе фучал по тези улици — с колело, а после с кола? Ето мястото, където се бе удавило кучето в навечерието на вторите Седем. А в една гореща нощ на предишното лято тримата с Кал и Фокс се бяха промъкнали да се поплискат голи в същия този басейн.
Ето ъгъла на Главната и Антийтъм, където се намираше банката. Тринадесетгодишен, си беше открил сметка там, за да събира спестени пари и да бъде спокоен, че старият не може да ги открие. Точно там онзи негодник Дерек Напър бе нападнал Фокс, просто ей така, защо пресякъл пътя му, докато вървял към „Боул-а-Рама“ след тренировка по бейзбол. Наблизо, на Парксайд, бе къщата на семейство Фостър и всекидневната на приземния етаж, където бе загубил девствеността си с хубавата Джени Фостър в онази незабравима нощ, когато родителите й празнуваха годишнина.
Почти осемнайсет месеца по-късно, дълго след като бе скъсал с хубавата Джени, майка й бе запалила леглото, докато баща й спял. Много пожари бе имало през онези Седем и господин Фостър бе сред късметлиите. Събудил се, угасил огъня и успял да усмири съпругата си, преди да запали децата.
Ето го и бара, където веднъж с Кал и Фокс се бяха напили до забрава при завръщането му, за да отпразнуват двайсет и първия си рожден ден заедно. Няколко години по-рано, спомни си той, Лиса Ходжис бе излязла, залитайки от този бар, и бе започнала да стреля по всичко, което се движи… и по други неща. Беше го простреляла в ръката през онези Седем, а после му бе предложила свирка.
Странни времена.
Гейдж хвърли бегъл поглед на графиките, но не забеляза в някоя част на Холоу да е имало повече прояви на паранормална активност, отколкото другаде. На Главната, разбира се, но там движението бе най-голямо, минаваха повече хора, отколкото по всяка друга улица и всяко крайградско шосе. Тя бе най-често използваният път до площада, а оттам като лъчи тръгваха всички други.
Визуализира го по този начин, като център на колело, после като решетка, в средата на която отново бе площадът. Но не намери никаква последователност. Загуба на време, помисли си той. Можеха да си играят така седмици наред и нищо нямаше да се промени. Всичко това само доказваше, че по едно или друго време почти на всяко място в пределите на града е имало удар.
Паркът, игрището, училището, старата библиотека, боулинг клубът, барове, магазини, частни домове. Документирането на инцидентите нямаше да предотврати нови на същите места, когато…
Отдръпна се назад, използвайки очите и паметта си, за да си представи Хокинс Холоу върху тази карта. Може би нямаше да помогне с нищо, просто щеше да добави няколко кабарчета. Взе кутията и започна да забожда сини.
— Какво правиш? — попита Сибил. — Защо…
Гейдж я накара да замълчи, само повдигайки пръст, докато напрягаше паметта си и слагаше още кабарчета. И това не са всичките, помисли си той. Нима можеше да си спомни всеки инцидент, дори на теория? Не бе участвал в някои. С Кал и Фокс бяха близки, но не и сиамски близнаци.
— Тези места вече ги отбелязахме — изтъкна Сибил, когато той спря за малко.
— Да, именно. На тези места е имало повече от един инцидент, на някои — през всеки Седем, а дори вече и сега.
— Логично е да има многократни удари. — Куин се приближи и се вгледа в картата. — В град като Хокинс Холоу възможностите са ограничени. Далеч от главната улица са по-нарядко, но отново има логика, защото Главната е най-оживена, има най-много хора на квадратен метър.