Выбрать главу

— Да, да. Интересно, нали?

— Може би, ако знаехме за какво са тези сини кабарчета — каза Сибил.

— За места и спомени, хубави и лоши. Боулинг центърът. Тримата прекарвахме много време там като деца. Аз живеех на третия етаж, за джобни пари работех в залата, както и Кал и Фокс. Първата проява на насилие, поне първата, за която знаем, беше в центъра точно в нощта на десетия ни рожден ден. През всеки Седем там е имало поне една. И този път, грозната случка на купона за Свети Валентин, а после, когато Туис ме върна в апартамента. Илюзия или не, изглеждаше съвсем реално. Доста бой съм изтърпял там.

— Насилие, което поражда насилие — промърмори Сибил. — Връща се на места, където поне един от вас е имал изживяване, свързано с насилие.

— Не само. Виж това. — Гейдж посочи картата. — За първи път правих секс в къщата, която се намира ето тук. Бях на петнайсет.

— Не си ли избързал малко? — отбеляза Куин.

— Възползвах се от първата възможност. През следващите Седем стопанката на къщата се опита да я изгори заедно с всички в нея. За щастие й попречиха. До другите Седем първото ми завоевание успя да се омъжи за гаджето си от колежа и да се изнесе, а останалите от семейството се преместиха далеч от града. Но човекът, който купи къщата им, изпотроши всички огледала в нея, мисля, че на първи юли, и според съпругата му, която била нападната от него, крещял за някакви дяволи в стъклото. Училището, където сме прекарали толкова време също е запечатало безброй спомени както за схватки, така и за опипвания и целувки по-късно.

— Агресивност и сексуална енергия. От вас — добави Сибил. — От теб, Кал и Фокс. Да, това е интересно.

— Със сигурност има и още. Интересен е и фактът, че във фермата на Фокс не бе имало никакъв инцидент до миналия месец. И случилото се не беше реално. Не е имало инциденти и у родителите на Кал. Все пак трябва да сме нащрек.

— Ще му се обадя още сега.

Куин се втурна навън от стаята.

— Е, поп „Меч“, може би твоят наблюдателен и аналитичен ум е попаднал на нещо. — Сибил посочи с пръст на картата. — Това е нашата къща. В нея не е имало инциденти преди нанасянето ни.

— Може да се е случило нещо, за което не знаем.

— Но не и значим инцидент, защото ако е имало, вие щяхте да научите. Но след като се нанесохме, започнаха. Насочени срещу нас, много вероятно — с използване на нашата енергия като гориво. Първият инцидент, за който знаете, е станал, когато и тримата сте се намирали в боулинг центъра. Този път центърът е бил арена на първото страшно илюзорно събитие, когато четирима от нас са били там. Куин е видяла демона за първи път, докато е шофирала към къщата на Кал, за да се запознае с него, и за първи път четирима от шестима ни са се озовали в града.

— Какво търсиш?

— Модел. През вторите Седем един от най-страховитите инциденти е бил с жена, изскочила от заведение и започнала да стреля напосоки. Ти си бил прострелян.

— Да, а после получих интригуващо предложение.

— И тримата сте били на местопроизшествието и, разбира се, алкохолът е направил жената по-податлива на опиянение. Били сте едва на седемнайсет, така че едва ли сте прекарвали много време в този бар или пък сте имали опит, който…

— Моят старец често киснеше там. — Разбрал в каква посока върви тя, Гейдж реши, че не бива да премълчава нищо. — Веднъж буквално ме изрита, когато отидох да го търся. Бях на около седем. Тогава за първи път ме напердаши сериозно. Това ли ти беше нужно?

— Да.

Когато не срещна никакво съчувствие, никакъв жест на утеха, свитият му на топка стомах отново се отпусна.

— През последните Седем опитахме да повторим ритуала и в полунощ отидохме до Свещения камък. Не зная къде е станал първият инцидент, но тогава беше най-страшно. Най-ужасната година.

— Добре, да се върнем назад. Знаели сте какво се задава, били сте подготвени. Случили са се разни неща, както сега, преди да удари полунощ на седми юли. Каква е първата случка, която си спомняш?

— Винаги се започва със сънища. Онази година се прибрах рано през пролетта. Събрахме се при Кал в апартамента, в който живееше. Видях малкото копеле, приклекнало до табелата „Добре дошли в Хокинс Холоу“, когато влизах в града. Бях забравил. През първата нощ, или по-скоро рано сутринта, тримата все още бяхме у Кал, и тогава гарваните връхлетяха града.