— Къде?
— На Главната, където, изглежда, им харесваше най-много. Особено сградата, в която се намирахме ние. Да, тя понесе най-сериозни щети. А в гимназията имаше много сбивания. Хората ги отдаваха на напрежение и страх в края на учебната година, но бяха твърде много.
— Мисля, че можем да поработим в тази насока — каза Сибил, върна се до компютъра си и зачатка по клавишите. — Нужно е въвеждане и съпоставяне на доста информация, но си струва. — Вдигна поглед за миг, когато Куин се върна. — Ще дойде ли?
— Веднага след като се види с родителите си.
— Обади се на Фокс и Лейла.
— Намислила си нещо — досети се Куин.
— Очевидно.
— Отбраната е също толкова важна във всяка война, колкото и нападението.
— Разбира се — съгласи се Гейдж.
— Ще обозначим местата с най-висок риск и ще вземем предпазни мерки.
— Които ще бъдат…?
— Евакуация, укрепване. — Сибил нехайно махна с ръка, сякаш за да пропъди нахална муха. — Едно по едно.
Гейдж не виждаше как ще стане тази евакуация и укрепване, но следваше мисълта на Сибил. Видя модела, който търсеха. Оттегли се в един ъгъл, когато другите пристигнаха и шестимата едва се побраха в тесния кабинет.
— Всички сме съгласни, че ние сме катализатори — започна Сибил. — Знаем, че със своя ритуал за кръвно братство трите момчета са освободили създанието, което наричаме Туис, защото това е последното име, с което е било известно. Знаем, че първата среща на Куин с него е била при пристигането й тук през февруари, това е най-ранната му документирана поява тази година. Лейла и Куин, отседнали в хотела, са го видели едновременно за първи път там. Скоро е последвал нов, по-разтърсващ инцидент. На купона за Деня на влюбените в боулинг центъра, когато четирима от шестима ни са били там. После нападението срещу Лъмп у Кал, когато всички му гостувахме. Описали сме случките с всеки един или няколко от нас. Отново в боулинг центъра, на площада, в кантората на Фокс, в тази къща. Като се върнем към предишните Седем, има повторяемост, свързана с местата.
— Боулинг центърът е най-предпочитаното място. — Куин огледа допълнената карта. — Гимназията, барът, къщата, в която са живели семейство Фостър, районът около площада. Има очевидни причини за всичко това. Но е интересно, че преди тази година нито в кантората на Фокс, нито в тази къща е имало инциденти. Попаднахме на следа.
— Как не сме го забелязали досега? — запита се Кал. — Как ни е убягнало, по дяволите?
— Никога не сме съставяли карти и графики — изтъкна Фокс. — Записвахме разни неща, но не така организирано, в логична визуална схема.
— Виждате тези места всеки ден — добави Сибил. — Двамата с Кал живеете тук. Всеки ден виждате града, улиците и сградите. Но не и Гейдж. Затова, когато погледна картата, той я видя по различен начин. Човек, който изкарва прехраната си като него, инстинктивно търси някакъв модел.
— Как ще използваме това? — попита Лейла.
— Ще добавим възможно най-много информация от спомените на момчетата — отвърна Сибил. — Ще я въведем, ще изследваме и анализираме модела, който сме открили, и…
— Ще изчислим вероятността за място на първия нов инцидент — довърши Гейдж, когато тя го погледна. — Боулинг центърът — през първата година, барът — през втората. Не знаем коя сграда е била набелязана за първия удар през третата година, защото бяхме до Свещения камък.
— Може би знаем. — Кал смръщи вежди срещу картата и сложи пръст върху една точка. — Баща ми останал в града. Знаеше, че ще отидем в гората, за да се опитаме да спрем това, и решил да остане, в случай че… Аз не знаех. Каза ми едва когато лудостта отмина. Закотвил се в полицейския участък. Две момчета на паркинга пред банката започнали да трошат коли и да се налагат един друг с лостове за смяна на гуми.
— Случило ли се е нещо интересно с някого от вас там?
— Да. — Фокс пъхна палци в предните си джобове. — Напър ми се нахвърли веднъж и здравата ме преби, но веднага му го върнах тъпкано.
— Точно това ми трябваше — увери го Сибил. — Къде загуби девствеността си, Кал?
— О, боже!
— Не се прави на срамежлив.
С приглушен смях, Куин го побутна по рамото.
— На задната седалка на колата ми, като всеки уважаващ себе си тийнейджър в последния клас на гимназията.
— Доста късно го просветиха — изтъкна Гейдж.
Кал повдигна рамене и рязко ги отпусна.