— Отдавна съм наваксал пропуснатото.
— Както вече чух — отбеляза Сибил, и Куин отново се засмя. — Къде беше паркирал?
— На Рок Маунт Лейн. Навремето там нямаше много къщи. Току-що бяха започнали да застрояват района, така че… — Той наклони глава и отново сложи пръст на картата. — Ето тук някъде. А през последните Седем две от тези къщи изгоряха до основи.
— Фокс?
— Край потока. Извън пределите на града. Сега там има няколко къщи, но не са част от Холоу. Не зная дали са застрашени.
— За всеки случай ще ги включим. От вас тримата се иска да се поровите в миналото и да си спомните всяка случка, всяко място, което може да се окаже важно. Епизод на насилие, травма или секс. После ще направим съпоставки. Лейла, ти си страхотна в съпоставките.
— Добре. Моят магазин, тоест сградата, в която ще бъде моят магазин — поправи се Лейла, — е била засегната всеки път през Седемте, а вече понесе щети и този път. Случило ли се е нещо там?
— Беше антикварен магазин. — Тонът на Гейдж и мълчанието на Кал и Фокс подсказаха на Сибил, че това е не просто важно, а съдбовно. — Скромно магазинче за евтини антики. Майка ми работеше в него почасово от време на време. Всички бяхме там, когато… тя получи болки и започна да кърви. Беше бременна, не помня в кой месец. Но всички бяхме там, когато тя се почувства зле.
— Повикаха линейка — продължи Кал вместо него. — Майката на Фокс я придружи, а моята отведе трима ни у дома. Не успяха да спасят нито нея, нито бебето.
— Когато я видях за последен път, лежеше на пода в това магазинче и кръвта й изтичаше. Предполагам, че и това е изключително важно. Трябва да пийна още кафе.
На долния етаж Гейдж подмина кафеварката и излезе на терасата. След няколко мига Сибил застана зад него.
— Съжалявам, толкова съжалявам, че споменът ти причинява болка.
— Тогава не можах да сторя нищо, не мога и сега.
Тя се приближи към него, слагайки ръка на рамото му.
— Съжалявам, че е мъчително за теб. Зная какво е да загубиш родител, когото си обичал и от когото си бил обичан. Зная как това разделя живота ти на „преди“ и „след“. Колкото и отдавна да се е случило, при каквито и да е обстоятелства, в детето остава едно изпълнено с болка кътче.
— Тя ми каза, че ще се оправи. Последните й думи бяха: „Не се тревожи, миличко, и не се страхувай. Всичко ще бъде наред“. Не беше, но се надявам да е вярвала. — Вече по-спокоен, той се обърна към Сибил. — Ако си на прав път, а мисля, че си, ще намеря начин да убия онова чудовище. Ще го убия, ако е използвало кръвта на майка ми, страданието и страха й, за да се храни от тях. Заклевам се тук и сега.
— Добре. — Взряна в очите му, Сибил протегна ръка. — Ще се закълна заедно с теб.
— Дори не я познавах. Едва…
Тя го прекъсна, обхвана лицето му, доближи го до своето и устните й се сляха с неговите в кратка пламенна целувка, която бе по-успокояваща от десетки ласкави думи.
— Заклевам се.
Сибил се отдръпна, задържа ръцете си на лицето му, а по бузата й се търкулна сълза. Поразен, той долепи чело до нейното и с благодарност прие утехата на сълзите й.
Девета глава
В сградата на бъдещия магазин „Сестрите“ Сибил огледа прясно боядисаните стени. Свежите цветове, помисли си тя, щяха да скрият всички белези и рани. Вярна на себе, Лейла бе съставила голяма схема на планираните промени и добавки. Не беше нужно голямо усилие човек да си представи как ще изглежда.
А Сибил не се нуждаеше от голямо усилие да си представи онова, което се е случило. Малкото момче, изплашено и объркано, докато майка му лежи и кърви на пода на антикварния магазин. В онзи миг животът на Гейдж се бе преобърнал. Беше успял да го подреди отново, но ходът му се бе променил завинаги на това място след разтърсващата загуба.
Осъзнаваше, че в нейния живот също бе настъпил обрат при самоубийството на баща й.
Нов удар, когато бащата на Гейдж за първи път бе вдигнал ръка срещу него. Отново преподреждане, промяна на хода. И още един, на десетия му рожден ден.
Твърде много рани за едно малко момче. Само много силен и решителен мъж можеше да понесе ударите и да изгради нов живот от нулата.
Бърборенето зад нея изведнъж престана и когато се обърна, видя, че Лейла и Куин я гледат.
— Съвършено е, Лейла.
— Мислиш си за случилото се тук, за майката на Гейдж. И аз се замислих. — Очите на Лейла се премрежиха, оглеждайки наоколо. — Снощи прекарах доста време в размисъл. На няколко преки оттук има друг имот. Може би е по-добре да наема него вместо…