Само по себе си, това му се струваше странно. Градска институция, негов дом в детството му, семеен център на Кал и близките му в истинския смисъл на думата, любимо убежище на Фокс. И все пак, когато яростта бе в разгара си и хората подпалваха, чупеха, пребиваха се до смърт, старият „Боул-а-Рама“ оставаше почти незасегнат.
Това заслужи едно голямо „защо?“ в бележките му и втори въпрос: как щяха да го използват.
На следващо място постави старата библиотека, където и тримата бяха преживели доста. Прабабата на Кал беше работила като библиотекарка. Ан Хокинс бе живяла и умряла там в ранните дни на селището Хокинс Холоу. Фокс бе преживял огромна трагедия през миналите Седем, когато годеницата му бе скочила от покрива.
Но… Но, замисли се Гейдж, докато отпиваше кафе, това бе единствената трагедия, която помнеше, свързана с тази сграда. И тук не беше имало пожари и вандализъм. При толкова много книги, които можеха да се запалят.
Прогимназията и гимназията винаги понасяха щети, а началното училище бе буквално непокътнато. Интересно.
Обърна се към начертаната набързо карта на града и се замисли не само за горещите точки, а и за студените.
Лекото раздразнение при почукването на вратата премина в друго чувство, когато видя Сибил на прага.
— Защо не влезе направо? — попита той. — Тук никой не чука.
— От добро възпитание. — Тя затвори вратата, наклони глава и го огледа от главата до петите. — Тежка нощ, а?
— Щях да сложа костюм и вратовръзка, ако знаех, че трябва да очаквам изтънчена и добре възпитана компания.
— Можеше поне да се обръснеш. Натоварена съм със задачата да обсъдя нещо с теб. Тук ли ще разговаряме?
— Дълго ли ще трае?
Закачливият блясък в очите й докосна струна в него.
— Това се казва любезен домакин.
— Къщата не е моя — изтъкна той. — Работя в кухнята. Можеш да дойдеш там.
— Е, благодаря. Ще дойда. — Тя тръгна пред него с походка на секси кралица. — Нещо против да направя чай?
Той сви рамене.
— Знаеш къде е всичко.
— Да.
Сибил взе чайника от печката и застана до мивката.
Не се чувстваше ядосан, че прекъсна работата му. Всъщност едва ли някой би имал нещо против да гледа как красива жена приготвя чай в кухнята. И това бе опасното, призна Гейдж. Не коя да е красива жена, а Сибил. Не която и да е кухня, а точно в тази, точно в този момент.
Предишната вечер между тях се бе случило нещо необяснимо, когато го бе целунала и проляла сълзи за него. Не сексуално, поне в дълбоката си същност, призна той. Можеше да се справи със сексуално влечение. При случващото се помежду им бе далеч по-опасно от секс.
Тя хвърли поглед назад през рамо и през Гейдж мигновено премина онази позната тръпка на физическо привличане.
— Върху какво работиш? — попита Сибил.
— Правя си домашното.
Тя бавно се приближи и кимна одобрително, когато видя картата.
— Добра работа.
— Получавам ли „Отличен“?
Погледът й срещна неговия.
— Разбирам киселите настроения. И аз често изпадам в тях. Какво ще кажеш да пропуснем чая и да преминем към съществената част, а после ще те оставя да изживееш настроението си?
— Довърши чая, нямам нищо против. Можеш да ми налееш и ново кафе. И каква е съществената част?
Интересно бе да се взира в лицето й, докато Сибил се колебаеше дали да се ядоса и да го смъмри, или да постъпи по-достойно, като свърши това, за което е дошла.
Сибил се обърна, взе чаша и чинийка и Гейдж забеляза, че не изпълни молбата му за ново кафе. Тя се подпря на отсрещния плот, чакайки водата да кипне.
— Лейла мисли да потърси друго място за бутика.
Той очакваше продължение и когато то не последва, повдигна ръце.
— И трябва да обсъждаш това с мен, защото…?
— Мисли да потърси друго място, защото се тревожи за твоите чувства.
— Чувствата ми относно дамските бутици са нещо несъществено. Защо да…
Сибил кимна и се обърна да изключи котлона под врящия чайник.
— Виждам, че умът ти работи дори когато си в мрачно настроение. Тя се бои, че ако отвори магазина си там, ще страдаш. Както разкриха картите й, състраданието и съчувствието са част от силните й страни. Ти си брат на Фокс, в най-истинския смисъл на думата, и те е обикнала. Мисли да направи малка промяна в плановете си.