— Няма нужда. Излишно е да… Няма смисъл…
Гейдж не намери подходящи думи, просто не идваха.
— Ще й кажа.
— Не, аз ще поговоря с нея. — Господи! — Просто това е място, на което се е случило нещо лошо. Ако запечатваха всяка сграда в Холоу, където е имало инцидент, трябва да запечатат целия град. Не че ме е грижа, но в него има хора, на които много държа.
А лоялността, помисли си Сибил, бе една от неговите силни страни.
— Лейла ще го превърне в приказно място — започна тя. — Мисля, че е писано да бъде там. Видях я. В два отделни проблясъка. Две потенциални възможности. В първия случай сградата беше изгоряла, прозорците — изпочупени, стените — почернели. Лейла стоеше сама сред останките. През счупения преден прозорец влизаше светлина и това правеше гледката още по-ужасна. Така зловещо сияеше над попарените й надежди.
Сибил отново се обърна, наля чая и продължи:
— В другото видение светлината струеше през искрящо стъкло, над лакиран паркет. Тя не беше сама. Вътре имаше хора, които разглеждаха изложени тоалети. Беше пълно с движение и цветове. Не зная кое от двете може да се случи. Но зная, че трябва да опита да превърне втората версия в реалност. Ще го направи, ако й кажеш, че няма да е мъчително за теб.
— Добре.
— Е, след като изпълних мисията си, тръгвам и те оставям сам.
— Допий чая си, по дяволите.
Тя взе чашата и се облегна на плота срещу него. В големите й кафяви очи проблесна съчувствие.
— Любовта е бреме, нали? А тук си обграден с тази на Кал, Фокс и семействата им. Сега и Лейла добавя камък върху плещите ти. Куин — също, и ще трябва да поемеш и този, защото, ако се опитваш да се отървеш от него, ще го вдигне и върне обратно. Нищо чудно, че си в кисело настроение.
— Ти го наричаш кисело. За мен е нормално.
— В такъв случай… — Сибил заобиколи плота и се вгледа в екрана на лаптопа над рамото му. — Боже, наистина си се потрудил здравата.
Ухаеше на гора, помисли си Гейдж. На есенна гора. Нищо крехко и пастелно като пролет, а наситено и ярко, с лек полъх на далечен дим.
— Това са доста места — отбеляза тя. — Мисля, че разбирам по какъв признак си ги групирал, но би ли обяснил…
Гейдж не се замисли, просто го направи. Обикновено бе грешка да постъпва така, но вкусът й си струваше. Устните му се впиха в нейните, ръцете му сграбчиха косите й, преди някой от двамата да осъзнае какво се задава.
Беше я извадил от равновесие — в не едно отношение, надяваше се — и ръцете й се вкопчиха в раменете му. Сибил не се съпротиви или отдръпна, а се потопи в насладата, не предавайки се, а като жена, твърдо решена да я изживее.
— Без свалки — каза той на сантиметър от устните й. — Не съм нарушил споразумението, така че всичко е честно. Можем да продължим с тази игра или да се качим горе.
— Прав си. Никак не прилича на свалка.
— Ти определи условията — напомни й той. — Ако искаш да ги промениш…
— Не, не. Споразумението остава в сила. — Този път нейните устни се впиха в неговите, също толкова горещи и ненаситни. — И докато си играем… — На вратата се почука и тя замълча. — Аз ще отида да видя кой е. Вероятно имаш нужда от малко време да… се успокоиш.
Аз също, помисли си Сибил, докато излизаше от кухнята. Без колебание би се гмурнала в тези дълбоки води. Бе опитна и разумна плувкиня. Но не беше зле първо дълбоко да си поеме дъх няколко пъти, преди да реши дали е готова за това гмурване точно тук и сега.
Въздъхна дълбоко и отвори вратата. Трябваха й няколко мига да разпознае мъжа, когото бе виждала няколко пъти в боулинг центъра. Отново си помисли, че навярно Гейдж е наследил чертите на майка си, защото не долавяше никаква прилика между баща и син.
— Господин Търнър, аз съм Сибил Кински.
Стори й се смутен и малко изплашен. Косите му бяха посивели. Имаше ръста на Гейдж, но по-хилаво телосложение. Вероятно годините на пиянство бяха издълбани дълбоките бръчки по лицето му и изплели паяжината от спукани капиляри под кожата му. Избледнелите му сини очи с мъка срещнаха нейните.
— Съжалявам. Реших, че ако Гейдж е тук, мога…
— Да, тук е. Заповядайте. В кухнята е. Можете да седнете и ще…
— Той няма да остане. — Гласът на Гейдж издаде сурово безразличие. — Върви си.