— Неочаквано — каза Гейдж след миг.
— Вярвам, че силните имат дълг да защитават слабите. Затова са силни. Вярвам, че един родител има дълг да защитава детето си. Затова е родител. Що се отнася до моя баща…
— Съжалявам. — Ден за извинения, отново си помисли Гейдж. Но сегашното извинение бе най-искреното в живота му. — Сибил, съжалявам за онова, което изрекох.
— Както и да е, никога не е вдигал ръка срещу мен. Ако можеше да застане тук точно сега и да ми се извини за онова, което стори със себе си, не зная дали бих му простила. Разкъса живота ми на две с тази единствена егоистична постъпка от самосъжаление и мисля, че извинение нямаше да е достатъчно. А и нямаше да има полза, защото щеше да си остане мъртъв. Твоят баща е жив и е направил крачка към изкупление. Добре е за него. Но според мен прошка не се дава без доверие, а той не е заслужил твоето. Може би никога не ще го заслужи, но ти нямаш вина. Действията са негови, последиците са за него. Край.
Беше казала всичко, помисли си той. Е, бе го изрекла с гняв и негодувание. Но всяка дума бе утеха за него.
— Мога ли да започна отново?
— С какво?
— Искам да ти благодаря, че се намеси и ме накара да се изправя срещу това.
— На твоите услуги.
— Благодаря ти, че не си тръгна.
— Няма проблем.
— И накрая, благодаря ти за сритването в задника.
Сибил въздъхна и едва забележимо се усмихна.
— Тази част беше истинско удоволствие за мен.
— Не се и съмнявам.
Гейдж се приближи към нея, подавайки й ръка.
— Ела горе.
Сибил погледна надолу, после вдигна очи и срещна неговите.
— Добре — каза тя и хвана ръката му.
Десета глава
— Изненадваш ме.
Сибил наклони глава и дълго се взира в него, докато вървяха през къщата.
— Мразя да съм предсказуема. От какво си изненадан този път?
— Мислех, особено след като развалиха настроението ми, че ще кажеш „не, благодаря“.
— Щеше да е наивно и пораженческо. Обичам секса. Сигурна съм, че с теб ще ми хареса. — Тя нехайно сви рамене и се усмихна. — Защо да не получа нещо, което обичам?
— Не ми хрумва причина.
— На мен също.
На горната площадка Сибил го притисна с гръб към стената и впи устни в неговите. И задрямалата тръпка на възбуда в него се пробуди и го завладя.
Тя леко захапа долната му устна и я погали с дъха си, когато заговори:
— Нека и двамата си дадем нещо, което ни харесва. — Отдръпна се назад и посочи към една от спалните. — Тази е твоята, нали?
После хвърли поглед назад към него, който го накара да затаи дъх, и премина през вратата.
Ще бъде дяволски интересно, помисли си Гейдж и се оттласна от стената.
Сибил стоеше наведена над леглото и приглаждаше смачканите му чаршафи, когато Гейдж влезе след нея.
— Нямах намерение да го използвам отново до довечера.
Тя извърна глава към него с дяволит блясък в очите.
— Хубаво е, когато плановете се променят, а? Аз винаги застилам. Обичам всичко да бъде… гладко, когато си лягам вечер. Или… — За последен път потупа по чаршафа. — Когато и да е.
— Аз нямам нищо против няколко гънки.
Пристъпи към нея, обхвана ханша й и я накара да се повдигне на пръсти.
— Добре, защото няма да бъдат само няколко, когато приключим, и тогава няма да оправя леглото ти.
После плавно обви ръце около врата му и срещна устните му в дълга, бавна и изгаряща целувка.
С едно плавно движение ръцете му се придвижиха нагоре под блузата й, по тялото й отстрани, с възбуждащо плъзгане на палци до гърдите й. Продължи, докато издърпа блузата над вдигнатите й ръце.
— Добър ход — отбеляза тя, когато блузата падна.
— Владея още такива.
— Аз също. — Сибил се усмихна, разкопча дънките му и отвори ципа само сантиметър. Гледаше го в очите, докато ноктите й се плъзгаха по корема му, по гърдите му. — Добър тонус за картоиграч — добави тя, отстранявайки ризата му.
Невероятна е, помисли си той.
— Благодаря.