— Влез в колата. Влез в проклетата кола.
Блъсна я вътре, борейки се с яростта, докато създанието в образ на дете цинично се поклащаше. Яростта напираше в Гейдж, крещеше в него да се втурне натам да го съсече. Но Сибил се сви на кълбо вътре и затрепери.
Гейдж седна зад волана, едва успявайки да се пребори с вятъра и да затвори вратата. Безмилостно бутна Сибил назад и закопча предпазния й колан. От ужас и болка, лицето й бе бледо като изсечено от мрамор.
— Дръж се. Само се дръж.
— То е в мен — задъхано промълви тя, когато тялото й подскочи. — В мен е.
Пришпорвайки двигателя, Гейдж включи на задна и рязко завъртя волана. Колата се завъртя под напора на вятъра, докато преминаваше по моста към шосето. От небето валеше кръв, барабанеше по предното стъкло, съскаше като киселина по покрива. Главата на момчето се показа пред тях, с очи като на змия. То прокара език по кръвта и Сибил простена.
Създанието се засмя, когато Гейдж включи чистачките на максимална скорост и пусна струята. Смееше се, сякаш това бе забавна шега. После изведнъж изпищя, смях или изненада при опасното вдигане на сто и двадесет. Стъклото избухна в пламъци.
Гейдж намали скоростта, за да не рискува да се блъсне, и прогони всички други мисли от съзнанието си, освен че ръцете му трябва да държат здраво волана. Мракът бавно се оттегли, пламъците секнаха.
Когато слънцето отново засия и повя нежен пролетен бриз, Гейдж спря в отбивка край шосето. Приведена на два ката, Сибил се взираше пред себе си, а раменете й потръпваха при всяко вдишване.
— Сибил…
Тя се отдръпна.
— Моля те, недей. Не ме докосвай.
— Добре.
Нямаше какво да каже, помисли си Гейдж, нямаше какво да стори, освен да я откара у дома. Бе изнасилена пред очите му, а той не можеше да каже или да стори нищо.
Когато стигнаха до къщата, не й помогна да влезе. Бе казала да не я докосва и Гейдж само отвори и затвори вратата.
— Качи се горе, полегни или… Ще се обадя на Куин.
— Да, обади се на Куин.
Но тя не се качи горе. Вместо това тръгна навътре към кухнята. Когато Гейдж влезе при нея след минута, Сибил държеше чаша бренди в треперещите си ръце.
— Куин идва. Не зная от какво имаш нужда, Сибил.
— И аз не зная, но това — тя повдигна чашата — е добро начало.
— Не мога да те оставя сама, не мога да го направя. Но ако искаш да полежиш, ще стоя пред вратата на спалнята ти. — Тя поклати глава и сякаш всичко около нея затрепери. — По дяволите, разкрещи се, плачи, хвърли нещо, удари ме.
Сибил отново поклати глава и допи брендито си.
— Не беше реално, физическо. Но го усещах много реално физически и по всякакъв друг начин. Няма да крещя. Ако започна, не мога да престана. Искам Куин, това е. Искам Куин.
Входната врата се отвори с трясък и Гейдж си помисли, че навярно Куин е тичала през целия път. Все още бе задъхана, когато влезе в кухнята.
— Сиб!
Сибил издаде звук, среден между ридание и стон, който разкъса Гейдж отвътре. Дори когато се озова в прегръдката на Куин и тя я поведе към стълбите.
— Хайде, скъпа, да се качим горе. Ще те заведа горе.
Куин хвърли тъжен поглед назад към Гейдж, преди да се отдалечат. Гейдж взе чашата и я счупи в мивката. Не можеше да промени нищо, помисли си той, докато се взираше в стъклата. Както не можеше да събере обратно тези парчета. Нищо не можеше да помогне.
Кал влезе и го завари до мивката, загледан навън в слънчевия следобед.
— Какво стана? Когато се обади на Куин, тя каза да позвъня на Лейла и да дойдем тук, после побягна навън. Сибил пострадала ли е?
— Бог знае. — Гърлото му пареше, осъзна Гейдж. Сякаш бе погълнал огън. — То я изнасили. Проклетото копеле, не можах да го спра.
Кал се приближи и сложи ръка на рамото му.
— Кажи ми какво се случи.
Гейдж започна хладно, почти цинично, от кръвта по стените. Не спря и не поздрави Фокс, когато той влезе, но взе бирата, която Фокс отвори и сложи пред него.
— На около два километра от къщата ти всичко спря. Изведнъж изчезна. Но не и за Сибил. Не зная дали подобно нещо може да изчезне някога.
— Ти си я спасил — изтъкна Кал. — Докарал си я у дома.