Сибил се замисли. Дочу гласове от кухнята. Куин и Кал си бяха тръгнали от фитнес клуба двайсет минути по-рано и вероятно довършваха закуската и разговаряха с Фокс и Лейла. Можеше да грабне чаша кафе и да се качи горе. Или…
Водата вече шуртеше. Сибил се съблече в спалнята и влезе в банята. С мокри коси, Гейдж присви очи, кога тя дръпна завесата и се пъхна при него.
— Нещо против?
Погледът му се плъзна по тялото й и срещна нейния.
— Може би водата ще стигне и за двама ни.
— И аз си помислих същото. — Сибил нехайно взе тубичката си с гел и изстиска щедро върху дланта си. — Така ще бъде двойно по-ефективно. Плюс още нещо. — Взирайки се в него, тя сапуниса гърдите си с бавни кръгови движения. — Мога да ти се отплатя за нощта, прекарана на дивана, и за бъхтенето във фитнес клуба.
— Не виждам да носиш пари.
— Имам какво да предложа. — Хлъзгава и покрита с пяна, тя се притисна към него. — Освен ако предпочиташ да ти се издължа друг път.
Гейдж рязко зарови пръсти сред косите й, сграбчи ги и наведе главата й назад.
— Плащай — настоя той и впи устни в нейните.
Все още имам и това, помисли си тя, безкрайно благодарна. Внезапната тръпка, отговора, копнежа. Демонът не й бе отнел нищо. Мокрото и стегнато мъжко тяло се движеше до нейното, устните им жадно се сливаха и нямаше нищо друго, освен наслада.
— Докосвай ме — настойчиво прошепна Сибил и впи нокти и зъби в плътта му. „Докосвай ме, мислено го подкани тя, твоя съм. Накарай ме да се почувствам човек.“
Не бе имал намерение да прибързва, искаше да й даде време. Може би и на двамата. Но жаждата й, отправеното предизвикателство говореше само за себе си. Затова я докосна, ръцете му се плъзнаха по сапунисаната й кожа, докато парата ги обгръщаше и струите ги обливаха.
Отдаде му се изцяло, когато я притисна с гръб към мокрите плочки и проникна в нея, с поглед, прикован в очите й. Долови в тях наслада. Обхвана ханша й, повдигна я и тласна и двамата към върха.
Замаяна, тя отпусна глава на рамото му.
— Остани така за минута.
— Ти също.
— Добре. Добре. Благодаря ти, че толкова бързо повдигна духа ми.
— Ти също.
Сибил се засмя и не помръдна от мястото си.
— Може би моментът е подходящ да ти призная, че при първата ни среща не ми хареса особено.
Той затвори очи, предавайки се на уханието й.
— Ще се повторя, но ти на мен също.
— Обикновено първоначалният ми инстинкт е безпогрешен. Не и този път. Истински те харесвам. Не само защото си много добър в леглото. И под душа.
Бавно, почти несъзнателно, той прокара пръст по татуировката на гърба й.
— Не си вироглава досадница — за каквато те взех отначало.
— И ето ни, голи под душа и сантиментални. — Тя въздъхна, отдръпна се назад и се вгледа в него през парата. — Имам ти доверие. Това е важно за мен. Мога да работя с човек, на когото не вярвам напълно, просто е по-голямо предизвикателство. Мога да спя с човек, на когото не вярвам напълно, просто връзката ще бъде много кратка. Но работата е по-продуктивна, а сексът носи по-голяма наслада, когато доверието е пълно.
— Искаш ли да се убедиш още веднъж?
Сибил отново се засмя.
— Не е нужно, при тези обстоятелства. — Тя отново взе гела, сипа малко върху дланта му и се обърна. — Но можеш да измиеш гърба ми.
Час по-късно Сибил си наля първата пълна чаша кафе, но трябваше да признае, че се чувства достатъчно бодра и без него. Качи се в кабинета, където Куин и Лейла седяха пред лаптопите. Изнасилването вече бе документирано в схемите.
Добре, помисли си Сибил. Полезно бе да го вижда там, за да си напомня какво е изживяла и е излязла невредима.
— Тази сутрин ще остана в стаята си — каза им Сибил. — Но помолих Гейдж да дойде отново по-късно. Време е за следващ опит да обединим дарбите си. Надявам се поне една от вас да остане тук, за всеки случай.
— Тук сме — каза Куин.
— Знаехте ли, че Гейдж е останал през нощта и е спал на дивана?
— Говорихме дали да отидем с него у Кал. — Лейла се завъртя на стола си. — Настоя да остане. Всъщност никой от нас не искаше да тръгне, в случай че прекараш тежка нощ.
— Сигурно защото всички сте били тук, не беше тежка. Благодаря ви.