— Ако всичко върви по план.
— Тоест ако оцелеем, а и аз, и ти, и всички знаем, че може би скоро някои от нас няма да са сред живите.
— Възможно е — кимна Кал. — Е, животът е хазарт.
— За мен хазартът е живот. Ако остана жив, ще продължа напред. В мен няма дори частица, която да иска провинциално спокойствие, работа от девет до пет и „какво има за вечеря, скъпа?“.
— А предполагаш, че Сибил търси това?
— Не зная какво търси. Не е моя работа. — Гейдж неспокойно прокара пръсти през тъмните си коси, после спря, осъзнал, че жестът е издайнически. — Правим секс — продължи той. — Имаме обща цел да убием копелето и да оцелеем. Това е.
— Добре. — В знак на примирение, Кал разпери ръце. — Тогава за какво си толкова разтревожен?
— Всъщност… не зная, дявол да го вземе — призна Гейдж. — Може би не искам да нося отговорност, а подобно обвързване ме прави отговорен. Те искат равен дял от всичко, но знаеш как е, знаеш как се чувствам.
— Да, зная.
— Онова, което се случи… което то й стори, как да го избия от главата си, Кал? Как да престана да мисля за него?
— Невъзможно е. Но това не означава, че можем да си позволим да спрем. Всички го знаем.
— Може би си падам по нея. — Гейдж въздъхна. — Е, добре, падам си, не мога да отрека. Нищо изненадващо. — Пръстите го сърбяха отново да посегне към косите си, но с усилие се сдържа. — Преживяхме толкова много.
— Да изпитваш симпатия към нея, не означава да искаш къща край гората и голямо глупаво куче, синко.
— Не — Гейдж се почувства малко по-спокоен, — не означава. Мога да й го обясня. Този път — тактично.
— Разбира се, давай. Ще донеса дюшек, за да паднеш на меко, когато те халоса.
— Имаш право — промърмори Гейдж. — Е, значи оставяме нещата такива, каквито са. Но когато правим експеримента, искам двамата с Фокс да бъдете там.
— Ще бъдем.
Идеята все още не му харесваше, но беше реалист и знаеше, че често се налага човек да прави неща, които не му харесват. Можеше поне да определи часа и мястото. На негова територия — къщата на Кал бе единственото място в Холоу, което можеше да се нарече такава — и в края на деня, за да присъстват и двамата му кръвни братя. Ако нещо се объркаше, щеше да има подкрепа.
— Дори след случката с подивелия Роско предпочитам да бъдем навън. — Сибил огледа стаята, после втренчи поглед в Гейдж. — Всъщност може би в решителния момент ще трябва да го направим на открито, така че не е зле да потърсим начин да се защитим, ако е нужно.
— Добре. Почакай.
Гейдж излезе от стаята и се върна след малко с „Лугър“-а си.
— Не си и помисляй да го даваш на мен — каза Фокс.
— Тогава грабни някой градинарски инструмент, като миналия път.
Гейдж се обърна към Кал.
— Добре, по дяволите.
Доста предпазливо, Кал взе пистолета.
— Предпазителят е спуснат.
Сибил повдигна чантата си, извади своя 22-калибров и го подаде на Куин. Куин отвори цилиндъра, огледа камерата и спокойно я затвори.
— Добре — каза тя, докато Кал я гледаше втренчено.
— Е, човек не престава да научава нови неща за любовта на живота си. Може би е по-добре ти да вземеш големия.
— Няма страшно, сладур, ще се справиш.
— Куин е отличен стрелец — отбеляза Сибил. — Е, готови ли сте?
Когато се отправиха към задната тераса през кухнята, Фокс извади два ножа от поставката върху плота.
— За всеки случай — каза той и подаде единия на Лейла.
— За всеки случай.
Задаваха се облаци, забеляза Гейдж, но все още бе достатъчно светло и вятърът бе лек. Той седна срещу Сибил на тревата и приятелите им застанаха в кръг около тях.
— Какво ще кажеш да се съсредоточим върху определено място? — предложи тя.
— Например?
— Къщата на Кал е добра отправна точка. Можем да тръгнем оттук. Да навлезем постепенно, и може би ще смекчим страничните ефекти.
— Добре.
Гейдж хвана ръцете на Сибил и се вгледа в очите й. Това място, помисли си той, тази трева, тази гора, този прозорец, тази пръст.
Видя в съзнанието си разположението на градините, склоновете, възвишенията. Цветовете и формите. Когато се появи ясен образ, пролетната зеленина и разцъфналите цветя увехнаха, после изсъхнаха и пропълзя белота, докато сняг покри земята и клоните. Все още валеше на бързи едри снежинки. Почувства ги, влажни и студени, върху кожата си. Ръцете на Сибил изстинаха в неговите.