В повечето дни Сибил би предпочела динамиката на Ню Йорк, стила на Париж или романтиката на Флоренция, но в слънчев неделен следобед, когато май се готвеше да отстъпи място на юни, Хокинс Холоу бе идеалното място.
Тя извърна глава, когато Фокс й подаде чаша.
— Чай с лед — каза той. — Има и бира, ако предпочиташ.
— Чаят е чудесен. — Надникна над рамото му и повдигна вежди срещу Гейдж, докато отпиваше. — Не обичаш ли шествията?
— Нагледал съм се.
— Предстои кулминацията — обяви Кал. — Оркестърът на гимназия „Хокинс Холоу“.
Мажоретки и гвардейци размахваха и подхвърляха сребърни палки и лъскави бели пушки. Клакьорките на местните отбори танцуваха и вееха пискюли. Любимки на публиката, помисли си Сибил, когато гръмнаха аплодисменти. Предвождан от двама барабанчици, оркестърът засвири туист.
— Маршова песен, а? — каза Кал зад нея и тя се засмя.
— Страхотно е, нали? Просто съвършено.
Очите й се насълзиха от умиление. Толкова много млади лица, яркосини и ослепителнобели униформи, високи шапки и въртящи се палки, непрестанно движение под съпровод на музика. Хората по тротоарите затанцуваха, запяха текста на песента и слънчевите лъчи заиграха по лъскавите духови инструменти.
От тромпетите бликна кръв, която заля снежнобелите и яркосини костюми, свежите млади лица, високите шапки. Пръскаше от пиколата, течеше от флейтите, струеше нагоре от палките на барабаните.
— Господи! — промълви Сибил.
Момчето профуча над улицата, спусна се и затанцува на земята. Искаше й се да се отдръпне, да се скрие, докато зловещите му очи се взираха в нейните. Но остана на мястото си, потискайки тръпките, и изпита благодарност, когато ръката на Гейдж енергично обхвана рамото й.
Над тях сградата избухна в пламъци. А оркестърът продължаваше да свири под аплодисментите на тълпата.
— Почакайте. — Фокс сграбчи ръката на Лейла. — Някои от хората виждат и усещат. Вижте.
Сибил откъсна поглед от демона. Видя страх и ужас върху някои лица, а други изглеждаха пребледнели или озадачени. Тук-там родители притискаха малките си деца и си проправяха път, за да ги изведат, докато други просто стояха и пляскаха с ръце в такт с музиката.
— Лошо момче! Лошо момче! — крещеше малко момиченце, седнало на раменете на баща си, и ридаеше неудържимо.
Палките пламнаха, въртейки се във въздуха. По улицата потече кървава река. Някои от музикантите разкъсаха редиците и побягнаха.
До нея Куин хладнокръвно и старателно снимаше.
Сибил проследи момчето с поглед и докато се взираше в него, главата му се завъртя на врата и очите му отново срещнаха нейните. Ухили се широко, оголвайки остри, бляскави зъби.
— Ще те запазя за последно, ще ми бъдеш домашен любимец. Ще посея семето си в теб. Когато узрее, когато разцъфти, ще го изтръгна от теб и то ще изпие кръвта ти като майчино мляко.
После със светкавичен скок се издигна във въздуха върху огнена вълна и се понесе към Сибил.
Може би щеше да побегне, може би щеше да остане. Никога нямаше да разбере това. Гейдж я дръпна така рязко, че тя политна назад и падна. Когато се изправи, той все още стоеше пред нея. Сибил видя как създанието се преобрази в грозна черна маса и изчезна.
Ехидният му смях заглъхна, но продължи да звучи в ушите й и се сля с музиката на ударните и духовите инструменти, докато оркестърът продължаваше да марширува по главната улица. Когато побутна Гейдж встрани, за да надникне, знамената отново се вееха чисти и по инструментите подскачаха слънчеви зайчета.
Сибил се отдръпна назад.
— Нагледах се на шествия за днес.
В кантората на Фокс Куин седна пред компютъра, за да прехвърли снимките.
— Онова, което видяхме, не излиза.
Тя посочи екрана.
— Защото не беше съвсем реално — изтъкна Лейла.
— Петна и размити силуети — отбеляза Куин. — И някаква мъгла на всяка снимка там, където беше копелето. Беше там, а сякаш не е било.
— Има противоречиви теории за паранормалната фотография. — Заеми се с нещо осезаемо, за успокоение, каза си Сибил, отметна косите си назад и се наведе към екрана. — Според някои дигиталните апарати имат предимството да улавят части от светлинния спектър, невидими за човешкото око. Други ги отричат, защото засичат отражения, пречупвания, прашинки и други неща, които биха могли да замъглят образа. Затова се препоръчва добър тридесет и пет милиметров фотоапарат. Но…