Време бе за крачка назад.
Щом една жена отправяше към него молба да отнеме живота й, за да я избави от нещо по-ужасно, бе крайно време да се оттегли. Твърде голяма отговорност, помисли си той, докато караше по познатия път. Твърде обвързващо. Твърде реално. Защо, по дяволите, бе обещал да се погрижи за нея… това бе направил. Накара го нещо в погледа й, толкова спокоен и ясен, когато бе изрекла молбата да сложи край на живота й. Говореше напълно сериозно. И още повече, вярваше, че той го знае.
Време бе за откровеност, реши Гейдж, време да се уверят, че и двамата разбират кои карти са на масата и кои не. Не искаше никой да разчита на него.
Можеше да се запита защо не бе останал след играта да ползва резервираната хотелска стая. Защо не бе отвърнал на недвусмислените сигнали от апетитната червенокоса красавица, която здравата го бе изпотила на масата. Бяха равностойни съперници и сега би трябвало с наслада да хапват закуска от румсървис след страстна нощ. Вместо това той пътуваше обратно към Холоу.
Нямаше да се пита защо. Нямаше смисъл, щом не желаеше да узнае отговора.
Надникна в огледалото за задно виждане, когато чу сирени, и бързо погледна спидометъра. Само десет над допустимото, забеляза той, а и не бързаше. Отби и спря край шосето. Не се изненада, когато отново вдигна поглед към огледалото и видя Дерек Напър да слиза от патрулната кола.
Гадният Напър, който мразеше него, Кал и Фокс от детство. Беше си поставил за най-висша цел в живота да им създава неприятности. Особено на Фокс, помисли си Гейдж. Но никой от тримата не бе застрахован.
Жалкото нищожество бе решило да се поразтъпче, помисли си той, докато Напър изминаваше с широки крачки разстоянието между патрулната кола и неговото ферари. Кой бе допуснал слабоумно копеле като него да окачи оръжие и значка?
Напър сложи ръце на кръста си и се наведе към него с широка ослепителна усмивка.
— Някои хора си мислят, че като имат лъскави коли, имат и право да нарушават закона.
— Някои — може би.
— Превиши скоростта, приятел.
— Може би.
Гейдж подаде шофьорската си книжка и регистрационния талон, преди да му бъдат поискани.
— Колко брои за тази играчка?
— Просто напиши квитанцията, Напър.
Очите на Напър се присвиха до малки процепи.
— Криволичеше.
— Не — каза Гейдж хладнокръвно, — нищо подобно.
— Безразсъдно каране, превишена скорост. Пил ли си?
Гейдж посочи пластмасовата чаша на поставката.
— Кафе.
— Долавям алкохол в дъха ти. Тук налагаме сериозни наказания за шофиране в нетрезво състояние, шибаняко. — Напър се подсмихваше, докато говореше. — Ще се наложи да слезеш от колата и да дадеш проба.
— Не.
Напър опря ръка на дръжката на пистолета си.
— Казах, слизай от колата, копеле.
Предизвиква ме, помисли си Гейдж. Подобна тактика често се оказваше сполучлива при Фокс. А той просто остави слабоумния заместник-шериф да играе играта си. Бавно извади ключовете от стартера. Слезе, щракна ключалките, не откъсвайки поглед от очите на Напър.
— Няма да дам проба, имам право да откажа.
— Вониш на алкохол. — Напър го смушка с пръст в гърдите. — Същата отрепка си като твоя старец.
— Говори каквото щеш. Мнението на един идиот няма никаква тежест за мен.
Напър го блъсна назад към колата. Въпреки че ръцете му се свиха в юмруци, Гейдж не ги повдигна.
— Казвам, че си пиян. — За да подсили въздействието, Напър блъскаше по гърдите му. — Казвам, че оказваш съпротива при арест и нападаш полицай. Да видим каква тежест ще има думата ми, когато се озовеш зад решетките. — Отново блъсна Гейдж и се захили. — Шибан негодник! — Принуди го да се обърне. — Разкрачи се.
Гейдж спокойно опря ръце на покрива на колата, докато Напър го претърсваше.
— Възбуждаш ли се? Сигурно това е любимата ти част?
Дъхът му секна, но остана непоклатим, когато последваха няколко бързи удара.
— Млъквай, мамка му! — Напър изви ръцете му зад гърба и му сложи белезници. — Или ще се качиш доброволно, или насила ще те завлека в участъка.
— Интересно какво обяснение ще дадеш, когато повикам шестима свидетели, които минаха с колите си, докато ме налагаше. Удряше ме с юмруци, а моите не помръдваха. Номерата са в главата ми. Имам добра памет за цифри. — Гейдж не трепна, когато Напър отново го блъсна грубо към колата. — Я виж, идва още един.