Выбрать главу

Приближаващата се кола забави и Гейдж позна малкия хибрид на Джоан Бари. Тя спря, спусна стъклото и каза:

— Охо!

— Просто си карайте по пътя, госпожо Бари. Това е полицейска работа.

Презрението, с което тя изгледа Напър, беше красноречиво.

— Виждам. Имаш ли нужда от адвокат, Гейдж?

— Така изглежда. Ще се обадиш ли на Фокс да дойде в участъка?

— Казах, карайте си по пътя! — Напър отново посегна към оръжието си. — Или искате да ви арестувам за възпрепятстване на полицията?

— Винаги си бил малко гаднярче. Ще позвъня на Фокс, Гейдж.

Джоан отби встрани от пътя и с поглед, втренчен в Напър, извади мобилния си телефон.

Напър изруга под носа си и блъсна Гейдж към задната седалка на патрулната кола. Гейдж го видя да наднича в огледалото за задно виждане, когато седна зад волана. И долови в очите му ярост, докато Джоан караше след тях до участъка.

Първата тръпка на уплаха се прокрадна в него, когато и двамата слязоха от колите си на паркинга, а той остана заключен в патрулката. Не, не, помисли си той, има свидетели. Напър нямаше да й посегне, или ако го стореше…

Но видя само кратка словесна престрелка, преди Напър да отвори задната врата и да го издърпа. Джоан тръгна с маршова стъпка към входа, профуча покрай бюрото на диспечерите с краткото „Здравей, Карла“ към жената, която седеше там, и нахълта в кабинета на шериф Уейн Хоубейкър.

— Налага се да подам оплакване срещу един от заместниците ти, Уейн. Трябва да дойдеш отвън веднага.

Вижте я само, каза си Гейдж. Изумителна е.

Хоубейкър излезе, отмести поглед от Джоан към Гейдж, а после към Напър.

— Какъв е проблемът?

— Залових този индивид за превишена скорост и безразсъдно шофиране. Предположих, че кара под влияние на алкохол. Отказа да даде проба, оказа съпротива и ме нападна.

— Пълни глупости!

— Джоан! — тихо каза Хоубейкър. — Гейдж?

— Признавам, че карах с превишена скорост. Бях с около десет над ограничението. Джоан ти каза за останалото — пълни глупости.

Спокойният поглед на Хоубейкър не издаде нищо.

— Пил ли си?

— Изпих една бира около десет часа снощи. Това означава преди около… дванайсет часа?

— Криволичеше. Имаше отворена кутия в колата.

— Не съм криволичил и отворената кутия беше чаша за кафе. Твоето момче тук ме предизвика, започна да ме удря с юмруци, сложи ми белезници и предложи доброволно да се кача в колата му, иначе щял да ме довлече насила.

Бузите на Напър червенееха от ярост.

— Този нещастник лъже.

— Колата ми е край пътя — продължи Гейдж със същия спокоен тон. — Малко преди Блу Маунтин Лейн, пред двуетажна тухлена къща с бели капаци и градина. На алеята отпред има бяла тойота с пет врати, регистрационната табела е от Мериленд, с тежкарски надпис „Джени“. Симпатична брюнетка работеше в градината и видя цялото шоу. Трябва да провериш. — Отново погледна Напър и шеговито се усмихна. — Не си много наблюдателен за полицай.

— Сигурно е Джени Мълъндор.

Хоубейкър изпитателно се вгледа в лицето на Напър. Онова, което видя, го накара да стисне зъби. Преди да каже нещо, Фокс блъсна вратата.

— Тихо! — предупреди той, размахвайки пръст срещу Гейдж. — Защо клиентът ми е с белезници?

— Дерек, свали ги.

— Ще го регистрирам за изброените провинения и…

— Казах да свалиш белезниците. Ще седнем да изясним случая още сега.

Напър рязко се обърна към началника си.

— Не заставаш на моя страна?

— Искам да поговоря с клиента си — прекъсна ги Фокс. — Насаме.

— Фокс — Хоубейкър прокара ръце по стърчащите си посивели коси, — дай ми само минута. Дерек, удари ли Гейдж?

— Не, по дяволите. Трябваше да го усмиря, когато оказа съпротива.

— Това ли ще ми каже Джени Мълъндор, когато я попитам?

Очите на Напър се присвиха от ярост.

— Не зная какво ще ти каже. Доколкото зная, тя се чука с него и е готова да каже всичко.

— Голям любовник си, Гейдж — усмихна се Джоан. — Според заместник-шериф Напър сигурно и аз се чукам с теб.

Фокс заплашително се приближи към Напър и, все още с белезници, Гейдж можа само да го побутне с хълбок.

— Какво си казал на майка ми?

— Не се тревожи. — Познавайки сина си, Джоан пристъпи напред и сграбчи ръката му. — Ще подам оплакване. Наруга ме, когато го последвах, а го последвах, защото го видях да блъска Гейдж, който вече беше окован. Намекна, че съм сваляла Гейдж и половината мъже в града.