— За бога, Дерек!
— Тя лъже.
— Всички лъжат, освен теб. — Гейдж поклати глава. — Сигурно е ужасно. Ако тези белезници не изчезнат през следващите пет секунди, ще упълномощя адвоката си да подаде граждански иск срещу заместник-шерифа и полицейския участък на Хокинс Холоу.
— Освободи го. Веднага, заместник! — Шериф Хоубейкър се обърна към диспечерката, която гледаше с широко отворени очи. — Карла, свържи ме с Дженифър Мълъндор.
— Хм, всъщност тя е на телефона. Току-що се обади във връзка с… инцидент пред дома й.
Усмивката на Фокс засия.
— Хубаво е, когато гражданите изпълняват обществения си дълг, нали? Ще повдигнете ли обвинения срещу клиента ми, шерифе?
Хоубейкър потърка лицето си.
— Ще съм ти благодарен, ако изчакаш няколко минути. Трябва да приема това обаждане в кабинета си. Заместник, елате с мен. Защо всички не седнете?
Фокс седна и изпъна крака.
— Просто не можеш да не се забъркаш в някоя неприятност, а? — обърна се той към Гейдж.
— Очевидно.
— Ти също — каза Фокс на майка си.
— Двамата с гаджето ми си търсим белята.
— Напър прекрачи границата — тихо продължи Фокс. — Хоубейкър е добър полицай, добър шериф и ще свърши работата си, няма да го отмине. Ако Джени потвърди показанията ти, ще имаш основания за граждански иск и Хоубейкър го знае. Освен това знае, че Напър е като заредено оръжие, което не бива да се оставя без надзор.
— Ако приятелката ми не се бе притекла на помощ, той щеше да стигне по-далеч. Настървяваше се. — Гейдж се наведе и целуна Джоан по бузата. — Благодаря, скъпа.
— Престанете или ще кажа на баща си. — Фокс се приближи към Гейдж. — Поредната игричка на Нап ли беше, или имаше нещо повече?
— Не мога да кажа със сигурност, но всички знаем, че Напър не се нуждае от помощ на демони, за да бъде агресивно копеле. Разтревожи се, когато споменах, че съм запомнил номерата на шестте коли, преминали, докато ме подмяташе насам-натам.
Гейдж хвърли поглед към затворената врата на кабинета, откъдето отекна гласът на Напър:
— Майната ти тогава! Напускам.
След миг излетя, с яростно святкащи очи. Гейдж забеляза, че оръжието му липсва.
— Няма вечно да намирате по някоя мръсница, зад чиято фуста да се скриете, шибаняци.
Той затръшна вратата на участъка.
— Мен ли имаше предвид или Джени Мълъндор? — запита се Джоан. — Защото, честно казано, не виждам как Джени би намерила време за мърсуване покрай тези двама малчугани. Що се отнася до мен, имам предостатъчно.
— Добре, мамо.
Фокс я потупа по рамото и стана, когато Хоубейкър излезе от кабинета.
— Искам да ти се извиня, Джоан, за недопустимото поведение на един от заместниците си. Ще ти бъда благодарен, ако подадеш оплакване. Извинявам се и на теб, Гейдж, от името на участъка, за тормоза. Показанията на госпожа Мълъндор напълно съвпадат с твоя разказ. Разбирам, че имаш законно право да подадеш жалба. Ще ти кажа, че предвид обстоятелствата временно отстраних заместник-шериф Напър, с намерението да проведа пълно разследване на случая. Той предпочете да подаде оставка.
— Доволен съм.
Гейдж стана.
— Неофициално, ще кажа на всички ви, а можете да предадете и на Кал, защото ми се струва, че Дерек гледа на вас като на едно цяло. Внимавайте. Пазете гърбовете си. Той… лесно се пали. Мога да изпратя някого да докара колата ти, ако искаш, Гейдж.
— Погрижих се за това — каза Фокс на Хоубейкър. — И ти пази гърба си. Напър дълго таи злоба.
Гейдж възнамеряваше да се прибере в къщата на Кал, да вземе душ, да хапне нещо и може би да открадне малко сън. Но импулсивно пое към квартирата. Сибил бе отпред по къси панталони и потник, които разкриваха дългите й крака и ръце, заета да полива цветята в саксии и кошници, разпръснати край входната врата. Тя остави лейката и слезе да го посрещне.
— Чух, че си имал натоварена сутрин.
— В Холоу нищо не остава скрито-покрито.
— Е, има някоя и друга тайна. Всичко наред ли е вече?
— Не съм в ареста, а Напър вече не работи в полицията.
— И двете новини са добри. — Тя наклони глава. — Много ли си ядосан? Трудно е да се отгатне.