— О, боже! — Яростта струеше от нея, от гласа, ръцете и очите й. — Всички имаме избор. Нали се бием и рискуваме живота си, защото Туис отнема правото на избор?
— Но това не означава, че някой от нас може да забрави защо сме събрани тук и да действа сам.
— Аз съм сам. Винаги съм бил.
— О, стига, мамка му! Омръзнало ти е да слушаш приказки за съдбата? А на мен ми писна от твоето „Аз съм самотник, нищо не ме задържа тук“. Отегчително е. Ние сме свързани чрез кръвта, всичките.
— Така ли мислиш? — В контраст с нейната пламенност, тонът му бе леденостуден. — Мислиш, че съм свързан с теб по някакъв начин? Нали неотдавна обсъдихме този въпрос? Правим секс. Всичко започва и свършва с това. Ако търсиш нещо повече…
— Самодоволен задник! Говоря за живот и смърт, а ти си се разтревожил, че ще се опитам да те впримча. Повярвай ми, нямам нужда от теб извън спалнята.
Нещо проблесна в очите му. Може би бе обида, а може би — дързост. Или болка.
— Разбирам те, сестричке. Познавам твоя тип жени.
— Не знаеш…
— Искате да се слуша вашата дума. Мислите се за толкова умни, че можете да командвате парада и всички в него. Аз не позволявам на никого да ме командва. Когато всичко свърши, мислиш, че или ще ме задържиш на каишка, или ще ме пуснеш, според твоите прищевки. Имаш външност, ум и стил, на които никой мъж не би устоял. Е, пред теб е един, който устоява.
— Така ли? — заговори Сибил с леден тон. — Нима онова, което правеше снощи в леглото с мен, е определението ти за устояване?
— Не, това е определението ми за чукане на жена, която ме желае и е на разположение.
Руменината, избила на лицето й от гняв, изчезна, и тя наклони глава с надменно изражение.
— В такъв случай приеми, че желанието й се е изпарило и вече не е на разположение, така че ще трябва да си потърсиш нова дружка за чукане.
— Точно това възнамерявам да направя. Ще действам по свой начин, защото всичко това ми омръзна. Тази битка, градът, ти.
Ръцете й се свиха в юмруци.
— Няма да ме е грижа колко си себичен и глупав, след като всичко приключи. Но преди това няма да рискуваш работата, която сме свършили, целият напредък, който сме постигнали, да отидат на вятъра.
— Голям напредък, няма що! Откакто ти и приятелките ти пристигнахте тук, сме затънали в схеми и графики, изследване на емоции и куп други глупости.
— Преди да дойдем, ти и слабоумните ти братя не сте намерили начин да се преборите цели двайсет години.
Той я притисна с гръб към парапета.
— Не си била тук през Седемте. Какво си въобразяваш, че знаеш? Всичко, с което си се сблъскала досега, е нищо. Няколко сплашвания, малко кръв. Почакай, докато видиш как човек се самоизкормя или се опиташ да попречиш на тийнейджърка да драсне клечката, след като е поляла себе си и малкото си братче с бензин. Тогава ще имаш право да говориш какво мога и какво не мога да направя. Мислиш, че щом си видяла своя старец да изстрелва куршум в слепоочието си, това те прави експерт? Било е бързо и чисто, и си се отървала лесно.
— Кучи син!
— Проумей го. — Думите му се стоварваха като плесници, бързи и безразсъдни. — Ако Туис не се оттегли до следващите Седем, ще си имаш работа с нещо далеч по-страшно от баща, предпочел да се самоубие, отколкото да се изправи срещу трудностите със семейството си.
Сибил замахна и го зашлеви с такава сила, че Гейдж залитна назад. Докато ушите му все още бучаха, той сграбчи ръцете й, за да предотврати нов удар.
— Наистина ли искаш да си говорим за бащи, Гейдж? Да си разказваме спомени, особено за твоя?
Преди Гейдж да отвърне, Куин се втурна през вратата.
— Стига, стига, стига!
— Влизай вътре — нареди й Сибил. — Това не те засяга.
— Какво ви прихваща и двамата?
— Отдръпни се, Гейдж. — Кал блъсна вратата, следван от Фокс и Лейла. — Само се отдръпни. Да влезем вътре и да поговорим.
— Стой настрана.
— Добре, добре, това не е начин за печелене на приятели и влияние сред хората. — Фокс се приближи и сложи ръка на рамото на Гейдж. — Да се успокоим и…
Гейдж го блъсна назад и Фокс залитна.
— И ти стой настрана с проповедите си за мир и любов.
— Искаш ли един рунд с мен? — предизвикателно попита Фокс.
— Господи! — Лейла размаха ръце във въздуха. — Престани! Това, че Гейдж се държи като идиот, не означава, че и ти трябва да го правиш.