Не се наложи Сибил да готви, както често се налагаше напоследък. Очевидно Кал и Фокс бяха решили, че денят е подходящ за барбекю в задния двор. Имаше и по-неприятни начини за прекарване на един юнски следобед, отколкото да гледа трима привлекателни мъже, застанали около димяща скара.
Вижте ги само, каза си тя, докато с другите жени разсипваха в купи екзотичната салата от картофи, зеле и мариновани зеленчуци на масата за пикник. Единни както в битка, така и в готвенето. И шестимата. Спря за миг, просто да погледа останалите. Канеха се да си устроят пикник в същия заден двор, където преди часове един от тях бе пролял кръвта си, бе страдал. Едва не бе загинал. А сега от външните тонколони на Кал звучеше музика, бургерите цвърчаха на скарата, а бирата се охлаждаше в хладилната чанта.
Туис си мислеше, че може да ги победи, да победи това! Никога, дори ако Седемте продължаваха да се повтарят сто години. Не можеше да победи нещо, което бе неспособен да разбере и постоянно подценяваше.
— Добре ли си?
Куин потърка гърба на Сибил.
— Да. — Бремето на стреса и съмненията изчезна. Може би отново щяха да я връхлетят, но засега бе прекрасен юнски ден. — Да, добре съм.
— Страхотна гледка — добави Куин, кимайки към мъжете край скарата.
— Струва си да направим няколко снимки.
— Чудесна идея. Връщам се веднага.
— Къде отива тя? — попита Лейла.
— Нямам представа. Както и защо са нужни трима възрастни мъже, за да приготвят няколко хамбургера.
— Един да готви, друг да дава наставления и трети да обижда другите двама.
— Аха. Още една мистерия е разгадана.
Сибил повдигна вежди, когато Куин се втурна навън с фотоапарата си.
— Не са ли готови тези хотдози и бургери? — извика Куин, сложи апарата върху парапета, надникна през обектива и нагласи ъгъла. — Побързайте. Ще направя кратка фотосесия.
— Щом ще ни снимаш, можеше да ни предупредиш да се издокараме — промърмори Сибил.
— Изглеждаш страхотно, мис Каприз. Застани по-насам. Кал! Хайде.
— Запази пикселите, Русокоске.
— Фокс, той няма нужда от теб. Застани ето там, между Лейла и Сиб.
— И двете са за мен?
Фокс се приближи и обви ръце около талиите им.
През следващите пет минути Куин даваше наставления, команди, напътствия, докато петимата се подредиха така, че да й хареса.
— Идеално! Щрак. Ще направя две с дистанционното.
Тя забърза надолу и зае място между Кал и Гейдж.
— Яденето ще изстине — промърмори Кал.
— Усмивки! — Куин щракна бутона. — Не мърдайте, не мърдайте. Искам да проверя какво е излязло.
— Умирам от глад — напевно каза Фокс и се засмя, когато Лейла го смушка в ребрата. — Мамо, Лейла ме тормози.
— Не ме карайте да идвам — предупреди ги Куин. — На три. Едно, две, три. Стойте така, докато се уверя, че имам сполучлива снимка.
Три възражения явно нямаха голямо значение и тя забърза обратно към терасата да види последните две снимки.
— Страхотни са. Отборът на добрите е свободен.
— Да ядем — заяви Кал.
Когато седнаха и атакуваха храната, разговаряха и отваряха кутии бира, Сибил осъзна една истина. Наричаха се „отбор“ и наистина бяха. Но и нещо повече. Бяха семейство.
Това семейство щеше да унищожи звяра.
Хапнаха, докато юнският следобед премина в юнска вечер. Около тях цъфтяха цветя, мързеливото куче, доволно от подхвърлените хапки, похъркваше на зелената трева, а гората бе притихнала. Сибил държа в ръце една-единствена бира по време на целия безкрайно дълъг обяд. Когато приятната част отминеше, искаше да бъде с бистър ум за обсъждането, което щеше да последва.
— Имаме торта — съобщи Фокс.
— Какво? Торта? Каква? — Куин остави бирата си. — Не мога да ям торта след бургер и картофена салата. Противоречи на новия ми начин на живот. Не е… По дяволите, каква торта?
— От сладкарницата, онази с глазурата и малките цветенца.
— Гадняр. — Тя опря брадичка на юмрука си и жално погледна Фокс. — Защо сте купили торта?
— За Гейдж.
— Торта за мен?
— Да. — Кал стана сериозен и кимна. — Поводът е „Радваме се, че си жив“. Бет от сладкарницата написа това отгоре. Беше озадачена, но го написа. Имаше и черешов пай, който беше първият ми избор, но О’Дел реши, че трябва да е торта.
— Можехме да вземем и двете — изтъкна Фокс.