— Ако някой донесе едновременно торта и пай в тази къща — мрачно каза Куин, — мъртъв е. От моята ръка.
— Предвидихме го — каза Кал — и затова се задоволихме само с тортата.
Гейдж се замисли за минута.
— Вие сте идиоти. Подобно събитие се празнува с бутилка „Джак“ и проститутка.
— Не успяхме да намерим проститутка. — Фокс сви рамене. — Времето ни беше ограничено.
— Можеш просто да им благодариш — предложи Лейла.
Гейдж й се усмихна.
— С радост приемам всеки трогателен жест.
— Впрочем не е зле да разчистим тук и да си починем малко преди празничната торта… от която мога да си позволя едно тъничко парче — каза Куин.
Сибил стана първа.
— Поработих върху нещо и трябва да ви разкажа. След като разчистим, тук ли искате да чуете теорията ми и да започнем неизбежното обсъждане, или вътре?
Последва миг мълчание, преди Гейдж да проговори:
— Вечерта е приятна.
— Тогава — тук. Е, след като мъжете ходиха на лов и сготвиха, мисля, че разчистването се пада на нас, дами.
Докато жените внасяха и миеха съдове, Гейдж закрачи към края на гората с приятелите си, гледайки как Лъмп души, повдига крак, души, повдига крак…
— Това куче има слаб контрол над пикочния си мехур — отбеляза Фокс.
— Има и добри инстинкти. Вече няма да ходи по-навътре в гората, не и без мен. Къде ли е Голямото зло сега? — запита се Кал.
— След ударите, които понесе днес? — усмихна се Фокс със злорадство. — Сигурно се нуждае от уединение. Гейдж, помислих, че си очистил копелето. Улучи го право в десетката, направи го на решето. Казах си: „Мамка му, ще се свърши тук и сега“. Ако не бях толкова самодоволен, може би нямаше да ни издебне и да те ухапе.
— Жив съм, нали? Пише го и на тортата. Нямаш вина — отвърна Гейдж. — Ти също — обърна се той към Кал. — Или който и да било от нас. Успя да ни надхитри и победи. Този път. Но ни разкри нещо, което досега не знаехме. Вече не е само илюзия или обсебване. Може да приеме телесна форма и дори да причини физическа вреда. Развило се е. По въпроса „Кой кого?“, бих казал, че днес завършихме наравно. Но по отношение на стратегията го сложихме в малкия си джоб.
— Беше забавно, когато си крещяхме. — Фокс пъхна ръце в джобовете си. — Като терапия. Лейла беше на път да вземе пример от Сибил и да ме фрасне с юмрук. Боже, как те подреди.
— Удря като момиче.
— Не изглеждаше така, поне от там, където бях аз. Насини окото ти за секунда.
— Глупости.
— Над главата ти кръжаха звезди — намеси се Кал. — Срамувах се заради теб и целия мъжки свят.
— Искаш ли сега да видиш звезди посред бял ден?
Кал се усмихна, но изведнъж стана сериозен.
— Сибил беше малко мълчалива, докато се хранехме. — Той хвърли поглед през рамо. — Мисля, че трябва час по-скоро да узнаем какво се върти в главата й.
Сибил премина на чай с лед и забеляза, че Гейдж отново се е върнал към кафето. Макар да съжаляваше, че трябва да помрачи настроението на всички, спря музиката. Време бе „Отборът на добрите“, както се бе изразила Куин, да се залови за работа.
— Мисля, че не е зле да направим обобщение на днешните събития — започна Сибил. — Идеята на Гейдж да използваме имитация на ритуалния камък и да подмамим Туис с отрицателните си емоции и агресивност се оказа сполучлива.
— Точки за нас — отбеляза Куин.
— Точки за нас. Особено ако демонът е повярвал, че е унищожил най-ценното ни оръжие срещу него. Все пак засадата ни доведе до смесени резултати. Наранихме го. Никой не крещи така, ако не изпитва болка. И той ни нарани. Успя да приеме физическа форма, поне за кратко, но достатъчно, за да впие зъби в Гейдж. Всички видяхме раната, изглеждаше ужасно, но не толкова, че да застрашава живота му. А знаем, че едва не умря от нея. Предположихме, че е някаква отрова. Гейдж, не зная дали имаш представа какво точно се случи с теб.
— Изгаряше ме отвътре — каза той. — Получавал съм изгаряния, и тримата сме получавали. Но никога не съм изживявал нещо подобно. Сякаш костите ми се печаха, мамка му. Усетих как навлиза в мен и ме вцепенява. Разсъждавах, усещах, но не можех да помръдна или да проговоря. Да, бих се съгласил, че е отрова, нещо паралитично.
Сибил кимна разсеяно и нахвърля бележки.
— Има безброй същества и в реалността, и в митологията, които отравят и парализират жертвите си. Няколко вида морски животни и риби, паякообразни, влечуги. Дин, митичният звяр, подобен на котка, притежава допълнителен нокът, който съдържа паралитична отрова. Вампирите и прочие.