— Теорията ти е, че нов ритуал, в който всички да смесите кръвта си с моята, ще предаде имунитета, ако го имам, и на останалите.
— Да. Точно това имам предвид.
— Тогава нека го направим.
Просто така, помисли си тя с облекчение.
— Искам да проуча още нещо във връзка със самия ритуал. Кога, как и къде трябва да го извършим.
— Не се разколебавай, скъпа. Случи се тук, така че трябва да бъде тук. Случи се днес, така че трябва да бъде днес.
Лейла изпревари Сибил:
— Съгласна съм с Гейдж, и то не само защото ме побиват тръпки. Въпреки че и това е фактор. Туис пострада, но не знаем колко дълго ще лекува раните си. Не знаем колко време имаме, преди да се върне. Ако смятате, че това е щит, нека го издигнем сега.
— Сиб, ти проучи кървавите ритуали най-подробно преди последния ни поход до Свещения камък. Знаеш, че можем да го направим. — Куин погледна всички около масата. — Всички знаем, че можем.
— Нужни са думи и…
— Аз ще се заема с това. — Куин енергично се изправи. — Една от най-ценните ми дарби е да пиша под напрежение. Нагласете всичко и ми дайте пет минути — добави тя, преди да влезе в къщата.
— Е — въздъхна Сибил, — значи ще бъде тук и сега.
Тя претърси градината на Кал за нужните цветя и билки и продължи да отрязва стръкове, когато Гейдж тръгна към нея през тревата. Застанаха един до друг, облени от лунна светлина.
— Букет ли правиш?
— Свещи, билки, цветя, думи, движения. — Тя раздвижи рамене. — Може би са излишни, а може би са заредени със символика. Аз вярвам в символите. Ако не друго, поне са знак на уважение. Всеки път, когато проливаш кръв и призоваваш висша сила на помощ, трябва да покажеш уважение.
— Ти си умна жена, Сибил.
— Такава съм.
Той хвана ръката й и я задържа, докато тя се обърна с лице към него.
— Ако се получи, ще бъде благодарение на твоя ум, който събра парчетата от пъзела.
— А ако не се получи?
— Причината няма да бъде в нечии умствени способности.
— Да не би да ме сваляш, като превъзнасяш ума ми?
— Не. — Той се усмихна и потърка бузата й с пръст. — По-скоро бих опитал да те сваля, като замъгля ума ти. Казвам ти, че този път ще се получи.
— Оптимизъм? От теб?
— Не само ти си правила проучвания за кървави ритуали. И аз съм прекарал голяма част от времето си далеч от тук в подобни търсения. Някои са просто шоу, а други — израз на вяра, уважение, истина. Ще се получи, защото ние шестимата имаме всички тези неща. Ще се получи, защото не е само моята кръв, антитела, наука… В мен са и твоите сълзи. Почувствах ги. Част от онова, което донесох със себе си, дължа на теб. Приготви символите си и да действаме.
Когато Гейдж се отдалечи, тя остана на мястото си, на лунната светлина, с цветята и билките в ръце, и затвори очи. Да държи сърцето си заключено, помисли си тя, да превъзмогне увлечението си по него? Не, дори за десетки животи.
Това бе животът, както й бе казала Ан Хокинс. Радостта и болката. Време бе да приеме и изживее и двете.
Запалиха свещите и посипаха цветята и билките по земята, където бе паднал Гейдж. Върху тях, в средата на образувания от тях кръг, Куин сложи общата снимка, която бе направила. Шестимата — свързани, с преплетени ръце, и голямото куче, застанало плътно до обожавания си стопанин.
— Добро хрумване — отбеляза Сибил и Куин се усмихна.
— И аз така си помислих. Постарах се думите да бъдат прости. Ще ви ги дам — предложи тя.
Сибил първа взе листа и ги прочете.
— Добра работа си свършила. — Подаде го на Гейдж и думите продължиха да се предават от ръка на ръка. — Запомниха ли ги всички?
Гейдж взе скаутския нож на Кал и прокара острието по дланта си. Кал взе ножа и повтори движението. Както думите, и ножът премина от ръка на ръка.
Заговориха в един глас, хванати за ръце, докато кръвта им се смесваше:
— От брат на брат, от сестра на сестра, от любим на любима. От живот към живот за онова, което е и което ще бъде. Чрез вяра, надежда и истина. С кръв и сълзи изграждаме щит срещу мрака. От брат на брат, от сестра на сестра, от любим на любима.
Въпреки че нямаше вятър, пламъците на свещите затрептяха и се издигнаха високо. Кал приклекна.
— От приятел на приятел — каза той, повдигна лапата на Лъмп и направи лек разрез. Лъмп го погледна с тъмни очи, пълни с доверие, когато той притисна ръка към разреза. — Съжалявам, приятел. — Изправи се и сви рамене. — Не можех да го изключа.