— Той е част от екипа. — Куин се наведе да вземе снимката. — Не се чувствам различно, но вярвам, че се е получило.
— Аз също. — Лейла приклекна да събере цветята и билките. — Ще ги натопя. Просто… ми се струва, че така трябва.
— Беше хубав ден. — Фокс хвана ръката на Лейла, протърквайки устни в дланта й. — Имам предложение. Кой иска торта?
Петнадесета глава
Решили, че е най-подходящото тихо място, където тримата могат да поговорят насаме, Гейдж и Фокс отидоха при Кал в офиса му в боулинг центъра. Времето изтичаше. Гейдж усещаше как дните се стопяват. Никой не бе виждал Туис, в какъвто и да е образ, от деня, в който той го бе прострелял. Но имаше признаци.
Зачестилите нападения на животни и разлагащите се животински трупове край шосето. Необяснимите токови удари и пожари. Напрежението растеше сякаш с всеки ден. Все по-често ставаха злополуки.
А кошмарите ги измъчваха всяка нощ.
— Баба ми и братовчедка ми ще се пренесат при нашите днес — каза Кал. — Вчера някой хвърлил камък по прозореца на съседите. Опитвам се да убедя всички да отидат във фермата, Фокс. Колкото повече хора се съберат, толкова по-защитени ще бъдат. Както се развиват нещата, час по-скоро трябва да помогнем на желаещите да се устроят там. Зная, че започва по-рано, отколкото очаквахме, но…
— Те са готови. Майка ми, баща ми, брат ми и семейството му, сестра ми и гаджето й. — Фокс се почеса по тила. — Снощи се скарах по телефона със Сейдж — добави той, говорейки за по-голямата си сестра. — Крояла планове да си дойде тук, за да помага. Убедих я да остане в Сиатъл. Ужасно ми е сърдита, но ще остане. Използвах бременността на Пола като коз, за да я убедя.
— Добре си постъпил. Достатъчно наши близки са въвлечени. И моите две сестри ще останат в домовете си. Хора напускат града всеки ден. Днес — двама, утре — трима.
— Вчера се отбих в цветарския магазин — продължи Фокс. — Ейми ми каза, че в края на седмицата затваря и заминава на почивка в Мейн за две седмици. Трима клиенти отмениха срещите си през следващата седмица. Мисля, че мога просто да затворя кантората, докато всичко приключи.
— Провери дали вашите се нуждаят от нещо във фермата. Провизии, палатки…
— Ще отида там по-късно, да помогна с каквото мога.
— Нуждаете ли се от помощ? — попита Гейдж.
— Не, погрижили сме се за всичко. Някой от вас да се погрижи Лейла да не остава сама.
— Няма проблем. Някой от двама ви да е успял да поспи? — попита Кал и Гейдж само се засмя. — Да. Аз също. — Кал побутна хелиотропа върху бюрото. — Извадих го от сейфа, когато дойдох тази сутрин. Помислих си, че ако просто поседя и позяпам проклетия камък, може да ми хрумне нещо.
— Имаме толкова много. — Фокс стана на крака и закрачи. — Усещам го. Вие не усещате ли? На границата сме, а не можем да я преминем. Всички късчета от пъзела са налице. Освен това. — Повдигна камъка. — Освен това. Имаме го, а не знаем как да го използваме, по дяволите.
— Може би ни е нужен гранатомет, а не парче камък.
Фокс се обърна към Гейдж с лека усмивка.
— На този етап идеята за гранатомет не ми звучи зле. Но камъкът е оръжието, което ще убие копелето. Жените прекарват почти всеки час от времето, в което не спят, а това означава почти цялото денонощие, в опити да намерят отговора. Но…
— Не можем да надникнем отвъд — довърши Кал.
— Със Сибил сме правили опити да обединим способностите си, но или образът е много смътен, или не виждаме нищо. Има толкова смущения, явно копелето се труди здравата, за да ни попречи.
— Да, а Куин се труди не по-малко, за да намери начин да проникнем отвъд границата. Паранормалното е нейната област — каза Кал и сви рамене. — Засега продължаваме да правим каквото можем, за да защитим себе си и града, и търсим начини да използваме оръжията, които имаме.
— Ако не можем да го унищожим… — заговори Гейдж.
Фокс завъртя очи.
— Ето го нашия черногледец.
— Ако не можем да го унищожим — повтори Гейдж, — ако усетим, че нещата вървят на зле, има ли начин да предпазим жените? Да ги измъкнем? Зная, че и двамата сте се питали същото.
Фокс седна и се приведе на стола.
— Да.
— Доста съм размишлявал по въпроса — призна Кал. — Дори ако успеем да ги убедим да стоят настрана, което не виждам как ще стане, няма начин да не участват в похода до Свещения камък.